Твърденията, че Ахил и мирмидонците може да са българи не са нови

Това обясни пред bTV журналистът Ирена Григорова по повод откритите македонския град Виница керамични плочки.

Според надписите и рисунките на тях, героят от „Илиада“ може и да е българин. Възможно е дори цар Калоян в 13 век да е смятал мирмидонците за българи.

Византийският хронист Йоан Малала съобщава в хрониките си, че мирмидонците, чиято армия предвождал Ахил, са българи: „Пристигна Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, общо 3000 души“. Той написал това в 6 век след Христа.

Йоан Цеца също твърди, че Ахил е българин: „И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби. С тях бе Ахил – многославният син на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон“. Бе предводител на хуните – българите-мирмидонци“. Неговите хроники са чак от 12 век.

Михаил Ателиат, ромейски хронист от 11 век: „Българите са мирмидонците“.

Флавий Ариан е най-достоверен, тъй като хрониките му са от 1-2 век след Христа: „Ахил Пелеев бил скит от градчето Мирмикион, което се намира на Меотидското езеро. Той бил изгонен от скитите заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и след това се поселил в Тесалия“. Скити често са наричани в хрониките и българските племена.

„Тези писмени извори са известни от столетия“, посочи историкът Александър Мошев. Според него, досега на тях не се е обръщало внимание, тъй като се смята, че е практика в древната литература един народ да се отъждествява с друг, по-древен, в случая българи с мирмидонци. Той смята, че по-важният въпрос, който повдигат плочките от Виница, е дали е имало култ към Ахил сред древните българи. На самите плочки са изобразени около 15 сюжета, повечето от които библейски и раннохристиянски. Те са от около 5-6 век, „т.е. става дума за около 200 години преди учебникарското идване на българите на Балканите

Конкретно интерес представляват две изображения – на едното пише „болгар“, а на другото е изобразен Ахил. Липсва, обаче, едно парче, което да докаже пряката връзка между двете. „В една трако-българска среда е възможно да съществува такъв култ“, каза Мошев.

Българите явно са имали самосъзнание, че са участвали в Троянската война, посочи Григорова. Когато при цар Калоян отишла делегация от Ватикана, започнали да му обясняват, че Римската империя е много древна и, понеже била основана от участници в Троянската война, „младият“ български народ трябвало да слуша съветите на „старите“ римляни. „На тези думи Калоян се засмял и отвърнал: „Че кой по-добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди“, посочи Григорова. „Явно не само в много дълбока древност, а и в по-скорошно минало българите са имали знание и самочувствие, че сме участвали“, допълни тя.