Марк Дюкос е френски фотограф, който от 3 години живее у нас. Компанията му "Би Уан енд Ивентс" се занимава с организирането на културни мероприятия, модни дефилета и семинари, пише standartnews.com. Предлагаме неговия поглед към българските потайности и особености на живота у нас.

- Г-н Дюкос, защо избрахте да живеете в България?

- Избрах я, защото е като една човешка длан - лесно може да се стигне от планината до морето в един и същи ден. Освен това Париж е само на три часа полет, стандартът на живот е добър и евтин. Културата ви е вълнуваща и интересна, а и манталитетът е близък до моя.

- Какво обичате и какво не харесвате в страната ни?

- Ако трябва да бъда откровен, тук мога да си позволя по-охолен живот, отколкото във Франция - ресторант, опера, таксита. Миналото ви е цяло богатство, което понякога не оценявате. А българките! Те са по-симпатични и истински гостоприемни, както и категорично са по-модерни и по-европейски от мъжете. За три години в София

се запознах с може би 100 жени

и едва с четирима мъже, които станаха мои приятели. Обичам естествената елегантност на българките и съм много разочарован от нехайството на мъжете към външния им вид.

- Пътувате ли извън София?

- Да, България има съвсем различни лица - изминеш 50 км с кола и се пренасяш със 100 години. В нощна София често се чувствам като през 2020 г., а само на няколко километра дори не е настъпил XXI век. За фотограф като мен това е невероятен шанс да пътува във времето.

- Разкажете ми най-забавната история от престоя ви в България.

- Преди две години през зимата ми дойдоха на гости двама приятели французи. Решихме с джипа ми да отидем на Витоша. След два часа преход колата пропадна в ров край пътя и тъй като имаше сняг, заседнахме. Започваше да се стъмва, а нямаше кого да помолим за помощ. Нямахме друг избор, освен да спим в колата въпреки студа. Тъкмо свалих предните седалки и тримата полегнахме, когато някой почука на стъклото. Пред колата стоеше възрастна дама. Разбра, че сме французи и че имаме нужда от помощ. Комуникирахме със знаци, ръце, мимики и след половин час тя ни покани у тях. Къщата й се състоеше от 2 стаи и печка на дърва, с голяма маса по средата. Възрастната жена ни

изпържи всичките яйца, които имаше, после ни отвори туршия

Каза ни, че през комунизма била химичка, а сега се опитва да създаде нов вид лепило. Пристигна дъщеря й, която говореше добре френски, но не беше толкова разговорлива като майка си. Може би проблемът беше, че с възрастната жена бяхме изпили един литър ракия и всички здраво се бяхме напили. Започнахме да танцуваме заедно с нея, а след втората бутилка лелята ни разтегна дивана, където си легнахме. Сутринта, докато още спяхме, жената и нейни приятели се бяха подготвили за изтегляне на колата. Жената се казваше Зоя, обещах й, че ще се върнем с бутилка шампанско да й благодарим, но не успях да открия къщата. Надявам се, че пази добър спомен за нас.

- Любимият ви български град?

- Всички са прекрасни в зависимост от сезона, но предпочитам градове, които обединяват история и модерност като Пловдив. Там

животът изглежда по-лек, а хората - по-малко стресирани

Иначе предпочитам Боровец пред Банско и Несебър пред Слънчев бряг. В София ми харесва кварталът, където живея, защото Операта и "Свети Александър Невски" са на една ръка разстояние.

- Разказахте, че сте пил ракия - харесва ли?

- Разбира се, че обичам да пия ракия, особено когато има кехлибарен цвят. Тази напитка събира хората - едно е да изпиеш една ракия с някого, друго - уиски или бира. Знам как се вари ракия в домашни условия, а при нас тези казани са забранени, което смятам за жалко.