Спортистът влага всичко в собствено игрище, прави кошове с пружини от трактор. Тренира 40 деца и се грижи за малко ромче.

Да вдигне баскетболна зала за своите възпитаници - това е голямата мечта на треньора от клуб "Марица" - Васил Узунов. В момента 40-те деца тренират на терена, който той е изградил сам, следвайки единствено собствените си критерии.

През 2004 година Васко взема на концесия старо игрище до зала "Строител" и го преобразява. Изтръгва бурените, полага нова настилка, издига трибуни. С помощта на тъста си монтира 4 стълба и слага табла от плексиглас и карбон. Вместо да купи рингове от федерацията, той дава поръчка при майстор на камини. Занаятчията свива обръчите от профили за дула на автомати Калашников. Монтира и пружини от трактор, които да поемат тежестта на забивките. Тези уникати излезли и по-евтино.

Заради чудното занимание на спортиста ромите от близката Арман махала дори му измислили прякор – Дели Васко, което в превод значи Лудия. Тази "лудост" обаче печели своите фенове и игрището става притегателен център за баскетболните ентусиасти.

Васил хваща оранжевата топка за първи път в залата на ВХВП, когато е на 13 години. Запалили го първите му треньори - Симеон Тименов и Тодор Ненов. Година по-късно на рождения си ден - 9 април, направил първата си забивка. Бях пълен с адреналин, спомня си Васко.

Оттогава пловдивчанинът всеки ден доказва, че белите също могат да скачат. Като дете цяла година заспивал до изрязана от вестник снимка на Майкъл Джордан. Заради репортаж от NBA по телевизията пък закъснял за сватбата на сестра си и пропуснал подписването.

Васил станал юноша на Академик Пловдив. След това сменил няколко отбора в Северна България. Докато е в Светкавица Шумен, обаче получил контузия на глезена. Това го върнало в Пловдив. А скоро след това му се родило и детенце.

Днес Васил е разведен, с 14-годишна дъщеря Ирена. Грижи се и за ромчето Джони, което намерил в кофа за боклук. Това обаче е само върхът на айсберга.

След кончината на своя ментор Тодор Ненов – преди година, Васко заема мястото му на треньор в баскетболен клуб "Марица". Работата с младежите го радва, въпреки всички трудности. За Васко е важна не само физическата подготовка, но и учението. Той се стреми да развие у децата способността за аналитично мислене, тъй като за него баскета е цяла философия. Васил вижда играта като блиц турнир по шах или тест по физика и геометрия - по-важна е бързината на ума, не мускулите. Затова треньорът редовно проверява бележниците на децата. Задава им и гатанки.

Никой не знаеше кой е написал "Немили-недраги". Това са ученици от елитни гимназии, подчертава с тъга дипломираният филолог.

Децата към момента са 40, продължават да се записват още. Въпреки че откритият терен не е подходящ за игра в жеги, а и в дъжд, малките не се отказват. Дори да ги освободи от тренировки - те пак идват на игрището. Така се заражда и голямата мечта – да имат своя зала.

Част от родителите на баскетболните надежди подкрепят проекта. Четири пловдивски фирми са заявили желание да дарят по една метална ферма. Ако съберем седем – може да  се покрие цялото игрище. Проектът е готов, ще използваме плановете на построен вече хангар. Конструкцията е лека, но спонсори трудно се намират в днешно време. Трагикомичното в случая е, че сме на броени метри от затворената зала "Строител", изтъква Васко.

Понякога на неговото игрище се провеждат стрийтбол турнири. Последният бил през пролетта с благотворителна цел – в помощ на болния от левкемия Васил Бамбурски. Ентусиастите събрали около 700 лева за лечението на своя приятел. Те подкрепят кампанията и на своята фейсбук страница – Uzun basket.

Нужен е закон за спортното подпомагане, категоричен е Васко. Един политик ми заяви, че това може да привлече "мръсни пари" в клубовете. Дали обаче за децата, които имат нужда да спортуват това има голямо значение? Още римляните са казали, че парите не миришат, посочва порасналият "таралеж".