Последният хипар на Пловдив

Филибелийски чешити

13-02-2014, 09:33

Снимка:

Plovdivutre.bg

Автор:

Николай Христов

Всичко от Автора

Павката си намира булка в Испания, започва с политически песни, нищо не планира и трепе хлебарки в свободното време

На забързаната и претъпкана Главна улица в Пловдив се подвизава един безспорно свободен човек. Това е музикантът Павел Попов - Хипара. Роденият в Хасково бард често използва Центъра за своя сцена. В момента дипломираният механик на плетачни машини живее в Брестовица, но никога не се знае накъде ще го отвее вятъра.

Павката захваща да учи китарата още на 15 години, като ученик в текстилния техникум. Негов пръв учител бил близкия му приятел и съученик Мишо. Той го уговорил и двамата се записали в училищен кръжок за политически песни. Там формирали и първия си състав – с 3 вокалистки изпълнявали ”Пеят камбаните”, песни от испанската гражданска война и други подобни.

След това Павката участва в още 4-5 групи. Първата му банда се казвала ”Охлювите” – просто не могли да си измислят друго име. След това сформира ”МПС”. Известна популярност добива с ”Двоен облак”, където Мишо е басист. След множество репетиции и изяви стигнали своя връх - блус фест в Бургас през 1997 г. Наред с това ”Облаците” свирели всяка седмица в популярен навремето клуб, имали и няколко авторски парчета. Певецът им обаче забил сервитьорката. Оженили се и тя му забранила да се занимава повече с музика, както и да контактува с членовете на бандата. Сега човекът е шофьор, изтъква Павката. 

В момента той свири и в бандата ”Не знам”, с която наесен планират да запишат няколко свои парчета. Редовно се изявяват в Найлона и Галерията. Освен състави Павката е сменил и около 5-6 китари. В младежките му години се случвало да му я гепят или да се напие и да я счупи. В момента свири на Епифон, която намерил преди 7 г. Наскоро дори разбрал, че и Пол Макартни има такава. Освен на китара Павката свири и на хармоника. Попаднала му случайно и той лесно я научил, тъй като не била труден инструмент. Иска се само слух, изтъква Хипара.

През 2004 година бардът решава да се пробва в Испания. На няколко пъти посещава за кратко страната. Подвизавал се основно във Валенсия и близките курорти, а също в и около столицата Мадрид.  Накрая остава за цели 2 години, а после се връща с жена и дете от там.

Половинката му – Калина е художник. Въпреки, че тя е пловдивчанка и дълго време са били почти комшии с Павката се запознават случайно в Испания. Срещнали се в особен момент. Той и Мишо били за първи път във Валенсия и не успели да намерят подслон. Мислехме си, че има евтини хостели и че там се изкарват повече пари, но не стана така. Нужно е първо да опознаеш един град и да научиш къде и кога да свириш. Затова отидохме да спим в един парк. Тогава се срещнахме с Калина, споделя Павката. Момичето прибрало музикантите, защото ги познавало задочно – засичала ги на места из родния Пловдив. След като пламнала любовта във Валенсия на бял свят се появява и сина им Тодор, който при пълнолетие ще може да избере между българско и испанско гражданство.

Връщането на Павел в родината, както повечето му решения, не било планувано. Просто се прибрал за малко в България и останал.

Според уличния музикант като бард се печели ”малко по-добре” от службата на заплата. Имаш свободата да работиш по свое желание – ако ти трябват повече пари – свириш по-дълго. Сам съм си шеф. Засега си изхранвам семейството, изтъква Хипара. Бонус на занаята е приятелското отношение на хората. Има обаче и спънки – ако на някой магазин не му върви бизнеса, започват да ми правят забележка. Има и институционални спънки. Във Валенсия било забранено за улични музиканти. Затова полицаите често го посещавали. Дори му научили името, а понякога му викали и Клептън, макар Павката да не свири нито една песен на Бавната ръка.

Най-много върви, когато се свири с кеф. Има и парчета, които са ми омръзнали, но ги изпълнявам, за да предложа по-разнообразен репертоар. Имам обаче и ограничения – все пак съм сам, а и хармониката е специфичен инструмент – няма полутонове. Харесвам Бийтълс – свиря ги много и звучат добре, казва музикантът.

Понякога Павката работи и друго. Трепя мухи и хлебарки. 3 години бях дезинфектор – това обаче е грозна работа. Неприятно е – хем се разправяш с клиентите, хем - с шефовете и става напечено. Гледаш да угодиш на всички, а накрая не ти и дават пари. След като преди 2 години напуснах тази работа ми останаха някои клиенти, които ми имат личния телефон и ме търсят от време на време. Така допълнително печеля някой лев. Но сравнително рядко, защото е и вредно, споделя Павката.

Когато работил във фирмата, той ходел на морето само за отпуските. Шефовете обаче не му давали повече от седмица почивка. Аз затова и напуснах. Просто веднъж заминах на морето и не се върнах, споделя бардът. Сега той се готви отново да потегля към брега.

Този път ще обикалям по северното Черноморие. С жена ми, която прави портрети, ще търсим място, където и на двамата да ни върви. Винаги отивам с идеята да спестя някой лев за зимата, но никога не успявам. Затова или се налага да бачкам нещо друго, или пък ми излиза късметът – падат някакви пари, или зимата е мека и мога да свиря навън, разкрива Хипара.

Понякога при него се спират и известни лица. Президентът Петър Стоянов, който е заклет фен на Бийтълс, му хвърлил пари. Жорж Ганчев пък му оставил своята автобиография. Веднъж в Созопол и Волен Сидеров му дал 50 стотинки. По думите на Павката националистът бил далеч по-щедър с друг музикант, който бил точно копие на атакиста. Депутатът редовно му оставял 20 и дори 50 лв.

На улицата постоянно има интересни случки. Редовно някой се хваща да танцува, твърди Павката. В Испания обаче двама американци го втрещили. При една негова нощна изява дошъл тандем пияни до козирката янки. Не знам дали да го пишеш, заразказва той… Единият си събу гащите, другият му пъхна едно евро в задника. След това първият го ”снесе” в куфара, смее се Хипара. Всъщност той изтъква, че предпочита да свири в клубове, но там не се печели добре. Така изявите на сцена постепенно се превръщат в ”скъпо хоби”, а улицата – в месторабота.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен