Още преди да могат да ходят или говорят, малките чудесно преценяват доброто или лошото поведение на другите, което не ги засяга пряко

Това е един от големите въпроси пред човечеството – раждаме ли се със съзнание за разликата между добро и зло, или я научаваме от родителите и обществото? 

Философи и психолози от векове проповядват, че децата се раждат „чисти листове” и че ролята на родителите и обществото е да ги научи на разликата между добри и лоши неща. 

Все повече учени обаче са на различно мнение. Според тях бебетата всъщност се раждат с напълно завършен морал и, докато възпитателите могат да доразвият системата им от вярвания и убеждения, те не я създават. Научен екип от университета Йейл разказа пред Си Ен Ен за новите си експерименти, които потвърждават това. 

Д-р Карън Уин и екипът й проучват умовете и поведението на бебетата от десетилетия. Преди осем години те започват серия проучвания на деца под 24-месечна възраст, за да разберат доколко те разпознават разликата между добро и лошо поведение. 

Първият тест в експериментите им е най-простият. Показвате на бебето пример за добро поведение и пример за лошо и го оставяте да реши какво харесва. 

Учените започват това упражнение с куклен театър, в който сива котка се опитва да отвори голяма пластмасова кутия. Тя опитва ли, опитва, но просто не може да вдигне капака докрай. Тогава идва зайче в зелена тениска и й помага. След това сценарият се повтаря, но този път зайче в оранжева тениска тръшва капака на кутията и избягва. Зеленото зайче е доброто, а оранжевото – злото. 

След това на бебето се показват двете зайчета от представлението. Член на научния екип, който не знае кое е било лошото зайче и кое – доброто, подава едновременно и двете на детето. Майка му, която трябва да присъства, затваря очи, за да не влияе по никакъв начин на бебето си. Цветовете на тениските също се сменят често, за да се избегне вероятността малките просто да предпочитат някоя багра. 

Кое зайче избират децата? Над 80% от бебетата показват ясно предпочитание към доброто зайче – или като посягат към него, или като го гледат внимателно. При тримесечните деца процентът се увеличава до 87%. 

Какво ни казва това? Още преди да могат да ходят или говорят, малките чудесно преценяват доброто или лошото поведение на другите, което не ги засяга пряко. Според психолога Пол Блум от Йейл това е ясен знак, че те се раждат със завършено чувство за справедливост. 

За съжаление, вроденият ни морал не е съвършен. Блум пише: „Ние сме по природа безразлични, дори враждебни към непознатите; клоним към ограничеността и предразсъдъците. Някои от инстинктивните ни емоционални реакции, най-вече отвращението, ни карат да вършим ужасни неща, включително геноцид.” Затова ролята на родителите и възпитателите е да преодолеят тези ограничения и да доразвият моралните устои, които вече съществуват в мозъците на бебетата. 

Източник: manager.bg