Комедията Ст.Л.Костов в интерпретацията на режисьора Мариус Куркински

"ЖЕНСКО ЦАРСТВО"
комедия от Ст.Л.Костов
режисьор: МАРИУС КУРКИНСКИ

В ролите: Божил - Стелиян Николов, Злата - Иванка Шекерова,Стоян – Петър Влайков,Райна - Лазарина Коткова,Иван - Димитър Атанасов, Кметицата - Николета Малчева, Дядо Еньо - Стефан Цирков, Св.Петър – Иван Благоев, Св.Николай - Никола Ефтимов, Стражарки - Светла Рудева, Ева Васева

Актьорът-режисьор изследва обществото по време на криза.

Вечният текст "Женско царство" от Ст.Л. Костов намери поредното си претворяване на сцена. Към него като режисьор този път посегна Мариус Куркински.

Куркински сигурно нямаше да е този, когото познаваме и харесваме, ако се беше поддал на изкушението да си остане при сладката и лесна възможност за шеги и закачки с вечната война между половете. Катастрофичното му светоусещане придава сложен подтекст на случващото се на сцената.

Ако се абстрахираме от факта, че в театъра винаги е смешно, когато мъже се обличат в рокли и се държат като жени, а нежните създания се дегизират като политкомисари и са по мъжки сексуално агресивни, в спектакъла ще открием доста зловещи събития.

Злоупотребата с властта насажда страх, а страхът неминуемо ражда насилие, щом вятърът се обърне и се възцари поредната "спасителна" утопия. Тогава дори природата възроптава срещу човешкото безумие и праща град за ужас на герои и зрители.

Без да докосне нито ред от авторовия текст, Мариус признава, че за пръв път си е позволил да положи действието в определена епоха. Тя е неговото "старо време" - 70-те години от детството му с радиоточките по стените и пъстрите мушами по масите, със сигнала на детския час по телевизията и плочите на "Бийтълс", с ОФ-събранията и статуята "Работник и колхозничка" от филмите на "Мосфилм". Но остарялата битовата конкретика е надскочена с превръщането на представлението в библейска алегория за бунт, разкаяние и опрощение. Защото в храма на Мелпомена условностите падат, а проблемите са универсални.