Гласът ни на запис - снимкаЗа повечето от нас да слушаме собствения си глас записан е направо цяло изпитание? В много от случаите дори не можем да разпознаем, че това е нашият глас и доста често звученето му не ни допада особено. Но все пак записите няма как да лъжат, което означава, че хората наоколо чуват гласът ни точно по този „противен” начин. За тях обаче той си звучи напълно нормално и естествено. Защо тогава ние си мислим, че не звучим никак добре?

Отговорът се крие в пътя, който изминава звукът, преди да достигне вътрешното ни ухо. Всеки звук представлява колебания, които се разпространяват по въздуха. Нашето ухо улавя тези колебания, след което чрез слуховия канал те достигат тъпанчетата. Вибрациите преминават във вътрешното ухо, където се превръщат в сигнали, които чрез слуховия нерв достигат до мозъка където се декодират.

Собственият ни глас звучи странно на запис, понеже вътрешното ухо приема не само колебания идващи от вън, а улавя и вибрации, които са възникнали в организма. Когато ние говорим колебанията от гласните ни струни резонират в устата и гърлото, а част от тях се преминават дори по костите на главата и тези в областта на шията. Винаги когато говорим вътрешното ни ухо улавя вътрешните вибрации идващи от костите ни и едновременно с това и звука, който преминава по въздуха и навлиза през слуховите канали. Звукът обаче се разпространява по различен начин в различните среди. Именно това обяснява и несъответствието между гласът който сме свикнали да чуваме и този на запис.