Мерки за недопускане на нещастни случаи

За последните 10 години в България смъртта си при удавяне намират между 160 и 180 души. Инцидентите често се случват както на неохраняеми плажове, така и в язовири, реки, канали и напоителни съоръжения.

Една от основните причини за нещастните случаи е непознаване на опасностите при къпане и плуване. При къпане в непознати места е възможно човек да се натъкне на дънни ями. Друга грешка е влизането във водата след обилно хранене. Когато стомахът е издут, коремните органи се снабдяват обилно с кръв за сметка накрайниците. Обезкървяването на главния мозък и хидростатичното налягане върху стомаха може да предизвика прилошаване, повръщане, задушаване и удавяне.

Къпането в язовири също крие своите опасности – обикновено водата на повърхностния слой е топла, а в дълбочина – ледено студена. В язовирите има наличие на тинести участъци, водорасли и др., които са предпоставка за нещастен случай. Особеност е, че около язовирните стени се образуват водовъртежи. Неумението да се излиза от опасни ситуации възникнали във водата довежда до възникване на инциденти. При плуване е възможно да се получат мускулни крампи. Това е непроизволен болезнен гърч на отделен мускул или мускулна група, който се получава при рязко претоварване на мускулите, преохлаждане или рязка температурна промяна. За да се избегне схващането мускулът се масажира и се вика за помощ. Популярното убождане с игла не се препоръчва поради възможност от разкъсване на кръвоносен съд или инфекция.

Друга опасност е плуващият да получи т. нар. „лабиринтна криза”. Тя се изразява във внезапен пристъп от виене на свят и загуба на ориентиране за посоките. Дължи се на внезапно проникване на студена вода в ушния канал при пробив на тъпанчето поради високото налагане на дълбочина под 3 метра. Кризата трае 1-2 минути. Потърпевшият трябва да излезе от ситуацията като се стреми да излезе на повърхността ориентирайки се по светлината или по пътя на пуснатите от него въздушни мехурчета.

През зимата гражданите са склонни да ходят по заледени повърхности. Наложително е в такъв случай предварително да се проверява участъка, върху който ще се стъпва с върлина, щека или др. Ако се случи разчупване на лед, падащият трябва широко да разтвори ръцете си встрани, за да се опита да се задържи над повърхността. Доближаването до него става в легнало положение, като се използва дъска, стълба или прът за изтегляне.

Възможно е нещастен инцидент да се случи и когато се помага на давещ се човек. Често давещият се въвлича човекът, който иска да го спаси. Затова най-бързият и сигурен начин за оказване на помощ е този от брега чрез подаване на ръка, пръчка, дреха или чрез хвърляне на плаващ предмет.

Във връзка с предстоящото затопляне ОУПБЗН – Стара Загора предупреждава:

-Не се къпете в язовири, реки, канали, напоителни съоръжения и др. необезопасени водни обекти;

-Плажувайте само на предвидените за това места;

При възникване на инцидент незабавно потърсете специализирана помощ на телефон 112.