С незначителни съкращения публикуваме писмо на специалисти по темата за проекта в Яйлата

«Първата копка на проекта „Яйлата – античната врата на Добруджа” бе направена на 23. Х. 2013 г., финасиран по Оперативна програма за регионално развитие.  Съществува  подозрение и притеснение да не би планираната „реинтеграция и експониране”  на яйленската крепост да прерасне в  необмислено и кичозно крепостно строителство, на каквото сме свидетели напоследък в различни обекти из България, реставрирани с европейски пари по Оперативна програма за регионално развитие. Притеснението се засили и от честата употреба на профаниращия археологическата наука израз „атракция” в проектната документация, когато става дума за археологически обект.

Проектът, който предстои да бъде осъществен, е доста различен от публикувания в официалния сайт на община Каварна съгласно задължтелните изисквания за публичност и информация за този тип еврофинансирани проекти. Този така или иначе неактуален проект беше достъпен до средата на декември 2014 г. в сайта на общината. След това изчезна и в остро нарушение на горните процедурни изисквания до настоящия момент не е наличен. В резултат на това в момента протича незаконно, недопустимо и възмутително информационно затъмнение за това как ще се изразходват 2 370 000 лева на европейския данъкоплатец.

Според геолога от Българската академия на науките Константин Костов пукнатината в скалата под северната кула на крепостта създава опасност от срутване. Мнението на кмета на Каварна, господин Цонко Цонев е, че такава опасност не съществува, защото там „ще се сложат само два-три камъка" върху съществуващия днес зид, е заблуждаващо. На обекта, както и в проектантските чертежи ясно се вижда днешното състояние, при което камъните там са два-три, а проектът е тъкмо там крепостният зид да се извиси до 5.90 м. При ширина на основата 3 м. това прави над 50 кубика камъни.

Укрепването на скалната църква беше наистина належащо, но естетическият аспект на инженерния проект, както и на вече осъщественото е под всякаква критика. Съвременните световни принципи на реставрацията изискват намесата в оригинала да е незабележима.

Археологът от Регионалният историческия музей във Варна, господин Христо Кузов, избран за научен консултант и наблюдател, заяви, че проектът му е бил предоставен в  последния момент, и нямаше коментар по никой от поставените му въпроси. Притеснението ни за унищожаването на част от уникалната за България степна растителност, характерна за Яйлата, по време на реставарационните работи господин Цонев отхвърли със смехотворното твърдение, че всички необходими камъни, материали и техника ще се свалят до крепостта на ръка?!... Блоковете са с размери поне 60/40/40 см. Господин Цонев направи впечатляващото съобщение, че има намерение да засади люляци и да изгради подкрепителен пункт за туристите, който по всяка вероятност ще се прерастне в ресторант.

Засаждането на люляци е, уви, залегнало в одобрения от Министерството на културата проект, а това, от своя страна, говори или за безхаберие, или за немарливост от страна на институцията, която е длъжна да прави оценката за въздействието върху околната среда за всеки проект – РИОСВ - Варна.
Яйлата е защитена местност по Закона за защитените територии и по Закона за защита на природата. Археологическият резерват попада в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие.

Всички наши споделени  по-горе притеснения и подозренията ни за финансови злоупотреби вероятно биха били избегнати, ако господин кметът на Каварна Цонко Цонев бе изпълнил законовото изискване роектът „Яйлата – античната врата на Добруджа” да е публично достъпен в неговата цялост.»

 Писмото на специалистите от Гражданска инициатива „Свободен Камен бряг”, завършва с убеждението им че затъмнението по проекта продължава.

Юри Стоянов, Николай Панайотов, Владимир Руменов-гражданска инициатива "Свободен Камен бряг"

Добрич Утре ще публикува и други мнения на засегнати институции и лица по темата.