Грехота е при селекция за 5 милиона да си пляскаш на хикс, до който те е добутал... съдията

Последен съдийски сигнал на съдията Николай Йорданов. Един треньор с шуба пляска палаво с ръчички. Личи си, че е доволен. След миг се усеща, че е единственият доволен на стадиона, и сменя физиономията си.

Да, не бъркате, става дума за Станимир Стоилов. При селекция за 5 милиона, при съдия като Николай Йорданов, който игра почти толкова силно за Ботев, колкото и Юнес Хамза, да се радваш на 2:2 с Лудогорец, е срамна работа. Да, Лудогорец мачка наред в Европа, но дойде в Пловдив изморен. И този изморен отбор да те надиграе тотално, да създаде 5 пъти повече положения, да трябва да му отменят чист гол, за да не паднеш у дома, не е повод за гордост. А и не на последно място – теренът на Коматево бе идеален. Какво още ти трябва, Мъри?!

Станимир Стоилов бе длъжен да спечели този мач! Особено след издънката на Левски срещу Славия. Целта пред него е да вкара Ботев в Европа. И победа над Лудогорец качваше Канарчетата само на две точки от Левски и Локо Пд. Не че 4 са много. Всъщност те са престъпно много. Защото не може 2 кръга преди края на редовния сезон най-скъпият български отбор за този век да е 6-и благодарение на гол повече от Черно море и на ужасяващите 14 точки от първия. Хубаво, това е математика. Тогава да погледнем футбола. За 90 минути срещу игралия в четвъртък, летял в петък и пътувал в събота Лудогорец Ботев има ЕДНО ЧИСТО ПОЛОЖЕНИЕ!

Статистически погледнато, това е правилният футбол – създаваш едно положение, вкарваш два гола и бичиш айляк след това. Само че от другата страна Лудогорец вкара три гола (единият му го отмениха по престъпен начин), удари греда, създаде още ситуации. И не на последно място – надтича тотално Ботев. Т.е. на Мъри му върви математиката, но му куца футболът.

Разградчани пък от своя страна дадоха да се разбере, че разликата между тях и останалата “А” група е космическа. И заради това нея я е страх от Лудогорец. Вече е ясно, че делиорманци по инерция от Европа ще преминават  през всеки такъв като Мъри Стоилов. Което е голямата заслуга на Стойчо Стоев. Ботев на два пъти повеждаше на Лудогорец, но отборът, който след това променяше стила си, бяха... домакините.

Разградчани играеха по един и същи начин, защото знаят, че това е начинът. Може да не е толкова правилен като на Стоилов, но със сигурност е далеч по-печеливш. Всъщност днес това е единственият печеливш начин в “А” група.