Смразяващи кръвта

Историите, които ви предстои да прочетете, са от онези, каращи кръвта ви да се смръзне, а тънки капчици пот да затанцуват надолу по-гърба ви, само за да ви накарат да потрепервате от напрежение.

Пътуване във времето

Пътуването във времето ще бъде измислено през 2025 г. Откъде сме толкова сигурни? Знаем го, защото това е годината, от която дамата на снимката твърди, че е дошла. През 1898 г. местните съобщения в пресата разказват за Александрия Алексис, която се появява в Ню Йорк сякаш от въздуха и хвърля обществото в смут. Някои хора сериозно се възхищават на способността ѝ да пътува във времето, а други я смятат за тотално луда. Споровете какво реално ѝ се е случило приключват в новогодишната нощ на 1899 г., когато Алексис изчезва така, както се е появила. Повече никой не чува нищо за това момиче.

Лудницата

Шофьор на автобус работи за местната болница. Един ден той трябва да транспортира 20 психично болни пациенти от болницата до лудницата. По пътя обаче ожаднява и решава да се отбие в близък бар. Когато се връща, той е шокиран, защото заварва автобуса напълно празен... Всички психично нездрави хора по някакъв начин са успели да се освободят и да избягат. Притеснен, че ще изгуби работата си, шофьорът измисля хитър план.

Подкарва автобуса и на първата спирка, която вижда, спира и отваря вратите. Хората, които чакат, се качват в автобуса. Шофьорът ги закарва до лудницата и казва на персонала, че пациентите, които води, са изключително агресивни и трябва да бъдат вързани.

Няколко месеца са били необходими на работещите в психодиспансера да разберат ужасяващата грешка. Дотогава обаче много от насила вкараните вътре хора наистина полудяват. Избягалите пациенти така и не са открити.

Тунелът

Тунелът Sensabaugh в Тенеси е обявен от местните за зло място и всички гледат да избягват минаването през него. Твърди се, че в него смъртта си са намерели много дечица, хората казват, че чуват писъци, стъпки, както и бебешки плач. Легендата гласи, че ако влезете в тунела и колата ви загасне, повече няма да можете да потгелите. Хората твърдят, че когато са минавали през тунела, в огледалото за обратно виждане са засичали духове, срещу тях са се движели странни светлини, а някои хора дори споделят, че след като излизат от тунела с автомобила си, откриват по прозорците отпечатъци от детски ръчички.

Призрак

Преди няколко месеца една моя приятелка, която е самотна майка, си купува нов телефон. След работа тя го оставя на масата и започва да гледа нещо по телевизията. Синът ѝ идва и я моли да си поиграе с телефона и след като обещава да не се обажда на никого и да не праща смс-и, тя му разрешава. Някъде около 23:20 ч. майката решава да си ляга и отива в стаята на сина си, но него го няма. Открива го в нейната стая, заспал на леглото ѝ с телефона в ръка. Майката го взима и вижда, че няма обаждания и смс-и, затова започва да трие снимките, които синът ѝ е направил. Когато стига до последната обаче, тя не може да повярва. На нея е сниман синът ѝ, спящ на леглото ѝ, но снимката сякаш е направена от друг човек. Ясно се вижда лявата половина на лицето на някаква жена. И до днес не е ясно имало ли е друг човек в къщата онази вечер.

Жената с пластмасово лице

През юни 1972 г. в болницата Cedar Senai постъпва жена, облечена в бяла рокля, опръскана с кръв. Външният ѝ вид не изненадва лекарите, но други две неща сразяват персонала в болницата.

Първото е, че тази жена не е точно човек, по-скоро прилича на манекен, но организмът ѝ функционира и изглежда като на човек. Лицето ѝ обаче е бяло и гладко като пластмасово, без вежди и с много грим. От момента, в който влиза в болницата и е подготвена за операционна, "жената" е напълно спокойна, не изразява никакви емоции и не се движи.

Все пак лекарите решават, че ще е най-добре да я вържат за всеки случай. Тя отново не протестира, не отговаря на никакви въпроси и не реагира на нищо, а повечето служители в болницата се чувстват неудобно около нея и не могат да я погледнат в лицето. В момента, в който анестезиологът се опитва да ѝ бие упойка обаче, тя започва да буйства. Две сестри трябва да я държат, но жената се оказва неочаквано силна и успява да се надигне.

Очите ѝ изведнъж поглеждат право в доктора и прави нещо необичайно - усмихва се. Една от сестрите започва да пищи и бяга от стаята. В устата на пациентката няма нормални човешки зъби, а остри шипове. Лекарят едва успява да промълви "Какво, по дяволите, си ти?". Пациентката се доближава до него, продължавайки да се усмихва. Стъпките на охраната се чуват ясно. "Жената" се изправя на леглото, късайки плата, с който е вързана, а лицето ѝ се доближава опасно до това на лекаря. Тя прошепва:

"Аз... съм... Бог....".

Лекарят изпада в шок, а жената изчезва. Никой никога повече не я вижда.