Президентът налага вето върху текстове от новия Изборен кодекс

Новините

27-02-2014, 08:23

Снимка:

в. Капитал Daily

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Най-вероятно Росен Плевнелиев ще оспори невъзможността да се изчистят списъците, неефективната преференция и условията за членовете на ЦИК

Очаквано президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето на текстове от новия Изборен кодекс, приет от Народното събрание на 21 февруари. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Мотивите му ще бъдат публикувани в най-кратък срок.

"Приетият от Народното събрание Изборен кодекс въвежда правила, на които може да бъде дадена положителна оценка и които допринасят за подобряване на регламентацията на изборния процес", се казва в съобщението.

Според държавния глава въпреки безспорно положителните стъпки, кодексът оставя някои от най-актуалните въпроси, които са в центъра на обществения дебат, без регулация. А по отношение на други, като възможността да се въведе дистанционно електронно гласуване, може да се отчете дори отстъпление от вече постигнатото – премахва се дори възможността то да се проведе експериментално.

Нерешени остават чувствителни въпроси като избирателните списъци, въвеждането на ефективна възможност гражданите да гласуват за личности, а мотивът да се създаде професионална Централна избирателна комисия не кореспондира с липсата на задължителни изисквания за професионален опит, се казва още в съобщението.

В проекта на кодекс се предвиждаше форма за изчистване на списъците, но тя отпадна в пленарна зала по предложение на ДПС. Според текстовете за основа на списъците с избиратели за следващия вот трябваше да се вземат имената на тези от българите, които се включат в гласуването за европейски депутати през май 2014 г. При последващ избор останалите щяха да бъдат дописвани и така на две-три стъпки списъците щяха да се изчистят от отдавна неангажирани българи зад граница или пък починали, но не отразени в регистрите. 

"Възможността гражданите да гласуват за личности" в този кодекс е свързана с т.нар. преференция. По желание избирателят ще може да посочва онзи кандидат от партийната листа, който иска да бъде поставен начело. По предложение на ДПС, подкрепено от БСП и "Атака" там, където няма отбелязана преференция ще се счита за "служебна" подкрепа за водача, спуснат от партийната централа. За второто място и надолу ще се борят тези от кандидатите, които съберат поне 7 на сто от гласовете на всички, предпочели съответната партия. Сложната система ще важи за избиране на народни представители и общински съветници, за европейските избори преференцията е "чиста" - 5 на сто от гласовете на всички, предпочели съответната партия стигат, за да пренаредят листата в полза на някой от номинираните.

Въпреки обещанията на управляващите, че изборната администрация ще е професионална и постоянно действаща, в крайна сметка беше прието ЦИК да се сформира отново по квотен принцип според парламентарните партии и тези в Европейския парламент. Ръководството й ще се избира от Народното събрание, а останалите членове ще се назначават от президента, но отново по предложение на парламентарните формации. Новото е, че членовете на ЦИК няма да могат да работят на друго място по трудово правоотношение, освен като преподаватели или пък ако практикуват адвокатска професия. Председателят задължително трябва да е юрист, за останалите това условие е препоръчително. 
 
Съобщението за ветото идва в деня, в който правната комисия на НС отхвърли предложението на Плевнелиев за референдум за изборните правила. Държавният глава предлага допитването да се проведе заедно с европейските избори през май и на него да се поставят три въпроса - за мажоритарното гласуване, за задължителния вот и за електронното гласуване.

Гласуването по ветото най-вероятно ще е следващата седмица. За преодоляването му са нужни поне 121 гласа, които БСП и ДПС имат заедно с "Атака" и независимите депутати. Ако все пак не успеят да го преодолеят, трябва да бъдат направени редакции само върху конкретните текстове, които президентът оспори. Това трябва да стане в кратки срокове, тъй като най-късно на 10 март, според действащите правила,Росен Плевнелиев трябва да насрочи евровота. Ако това се случи по стария кодекс, а междувременно новият влезе в сила, може да се стигне до хаос във формирането и работата на изборната администрация.