Жан-Пиер Адамс ляга на операционната маса през пролетта на 1982 г. "Сънят" му продължава и до днес

Ако се чудите каква е приликата между героя на Уошингтън Ървинг и футбола, отговорът е Жан-Пиер Адамс. През 1982 г. френският защитник влиза за рутинна операция на коляното в клиника в Лион и не се събужда – вече повече от 30 години.

А упойката е трябвало да подейства само за няколко часа, обяснява британският вестник „Гардиън”.

Визитката на навършващият 65 години на 10 март играч е никак нелоша. Той е роден през 1948 г. в Дакар, тогава Френска Западна Африка (днешен Сенегал) и успява да изиграе 22 мача за националния отбор на „петлите”. В голяма част от тях той си партнира с легендата Мариус Трезор.

Адамс е един от първите тъмнкожи футболисти, печелили повиквателни за футболния отбор на Франция. Той може да се похвали с престои в отбори като „Ним”, „Ница” и "Пари Сен Жермен". През април 1969 г. той се жени за Бернадет, от която има двама синове.

По времето, когато Адамс „заспива” и попада в кома, той вече не играе, а се е насочил към треньорството. На третия ден от курса той получава проблем в коляното, който на следващия ден го принуждава да постъпи в клиниката в Лион. Там откриват проблем със сухожилието на проблемния крак. Взето е решение, че най-доброто решение е операционна намеса. Тя е насрочена за 17 март 1982 г.

„Всичко е наред. Във великолепна форма съм”. Това са последните думи на Жан-Пиер към съпругата му преди да влезе в операционната. Ситуацията добива сериозни размери, когато Бернадет прави няколко неуспешни опити да се свърже с хирурга. Накрая той отговаря на позвъняванията, казвай: „Елате тук веднага”.

Оказва се, че е имало проблем с упойката на бившия играч. Той е резултат от факта, че по едно и също време са течали осем операции и анестезиолога не е разполагал с достатъчно време да обърне внимание на всички. Към всичко това се добавя и факта, че Адамс не е сложен на правилния тип легло, а за използваните лекарства е било известно, че дават проблеми.

Следващите тридесет и няколко години са изключително проблемни за Бернадет. Тя води битки на няколко фронта, опитвайки се междувременно да се грижи за съпруга си. През 2007 г. жената коментира пред местните медии, че Адамс може да мирише, чувства, чува и подскача, когато чуе кучешки лай. Просто не може да вижда. Вариантът „евтаназия” не е обсъждан в нито един момент.

*Рип ван Уинкъл е кратка история на американския автор Уошингтън Ървинг. В нея се разказва за едноименния герой от холандски произход, който живее с децата си и жена си в малко селце в Америка, някъде преди Американската война за независимост. Един ден, за да се спаси от мърмореното на жена, ван Уинкъл решава да се разходи в планината с кучето си. Там той чува името си - викат го група джуджета, които решават да го почерпят от пиенето си.

Предложението е прието и потомъкът на холандски заселници заспива. Събуждането обаче е повече от необичайно. Брадата на Рип е изключително дълга, дрехите му са разпокъсани, съпругата му е мъртва, а синът му вече е пораснал. Минали са поне 20 години, а Американската революция вече се е случила.