Марцишор - северният съсед на нашата мартеница

Животът

01-03-2014, 09:00

Автор:

DobrichUtre

Всичко от Автора

В Румъния обичаят се нарича „Марцишор”

Всяка година посрещаме месецът на дамите, подарявайки мартеници на приятели, близки и познати. Вярваме, че тази българска традиция води началото си от далечни древни времена. Само в България ли се спазва тази традиция, която според легендата възниква в епохата на прабългарите?
Във всички балкански страни се вързват подобни мартеници. Най-близък до българския обичай е този в северната ни съседка. В Румъния мартеници се подаряват само на жените и малките деца, мъжете могат да носят мартеници на скришни места, например в обувката, пише 

Hera.bg.

В Румъния обичаят се нарича „Марцишор”, което преведено означава „малък март”. Румънският обичая е много подобен на българския. На 1-ви март се подаряват украшения, направени от бели и червени конци. Носят се само от жените и момичетата през целия месец март. Румънската легенда свързва този обичай с юнака и слънцето.
Според легендата Слънцето слязло на земята, преоблечено като красива девойка. Един зъл змей го отвлякъл и затворил в палата си. Настъпила всеобща тъга на земята. Птиците спрели да пеят, децата спрели веселите си игри. Един красив юнак тръгнал да търси девойката и да я освободи. Цяла година скитал, за да стигне до змея. Двамата се борили дълго, разбира се, момъкът победил и освободил девойката. Тя се превърнала отново в Слънце и се качила на небето. Настанала пролетта и природата отново се върнала към живот. Но юнакът не успял да доживее пролетта. След жестокия бой със змея, кръвта му изтекла в снега и той умрял от раните си. На мястото, където текла кръвта, поникнали кокичета – първите предвестници на пролетта. В знак на почит към юнака, който освободил света от тъмнината, всяка пролет хората сплитат бял и червен конец. Червеният цвят символизира кръвта на юнака, а белият – кокичето, първото пролетно цвете. В Румъния 1-ви март се счита за началото на пролетта.

Румънските изследователи търсят произхода на мартеницата сред древните даки, които слагали подобни украшения преди битките с Римската империя. Тогавашните украшения се изработвали от малки количества злато, сребро или метални монети с въженце от прежда в черно и бяло. Древните даки носили тези старинни мартеници на китката или закачени до сърцето, като вярвали, че това е знак за късмет в предстоящите битки. Те вярвали, че тези мартеници хармонизират баланса между зимата, лятото и смъртта. Още в древността румънците започнали да вързват мартеници по дърветата в началото на пролетта за повече плодородие.
Румънците твърдят, че имат археологически доказателства, според които тази традиция е с история от над 8000 години. Според традицията в Буковина, мартеницата е нишката на деня, изпредена от баба Дакия, докато пасяла овцете високо в планината. В миналото тази нишка е била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната връвчица, изплетена от вълна, по една монета от сребро или злато и я връзвали на ръчичката на детенцето на 1-ви март сутринта преди изгрев слънце. Вярвало се е, че така децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави като среброто и с червени бузки като червения конец. В Буковина момите подарявали мартеници на момците. Децата носели мартениците 12 дни или до някой специален празник като Благовещение или Цветница.
По време на комунистическия режим в Румъния студенти, работници и други социални групи продължават да произвеждат „марцишори” , които имат право да продават на определени места в градовете в началото на март. Това се превръща в уникален шанс за частна търговия по време на диктаторския комунистически режим.
Съвременните румънски мартеници се изработват ръчно или се купуват от магазините. Продължават да се произвеждат само от две копринени нишки, на които се закачват различни артистични висулки, които символизират здраве и любов, но могат да се видят такива, изработени от мед, велур, рециклирани материали във форма на брошка, гривна или декоративен предмет.
Мартеници се закичват и в Македония, Сърбия, Гърция. Дали там хората са „внесли” този традиционен обичай от нас, българите, или традицията се корени в тяхната история, не може да се каже със сигурност. Навсякъде по света хората свързват настъпването на пролетта с вярата си в повече късмет, плодородие, здраве и прогонване на злото.