Халвата е неизменна част от Сирни Заговезни и от нашата трапеза

Халвата е един от най- популярните ориенталски десерти и има дълбока традиция и у нас. Не само заради "хамкането" на Сирни Заговени. Много от нас са расли с този вкус и добре помнят халвата от едно време – с нишки в нея, които ставаха на меки дъвки и залепваха по зъбите. После ще стане ясно, защо вече не се прави такава халва.
Оригиналният произход на халвата е Индия и Централна Азия, от където през вековете започва инвазия на Запад – към Арабския свят и Ориента, с които сякаш повече я свързваме. Модерна Турция е прегърнала халвата и по- голямата част от Запада я възприема като турски десерт. Което не е съвсем вярно.
Халвата има твърде много разновидности в различните краища на света. Някъде слагат повече плодове, другаде повече ядки. Но сякаш не е това основното – добавките. По-интересно е, как можем да разделим халвата на две основни групи, които нямат почти нищо общо помежду си, но и за двете казваме, че са халва.
Едната голяма група халви е тази, приготвена от различното съчетание на захар, брашно, яйца, глюкоза и брашно (пшенично или грис). Тук причисляваме бялата халва (тази за Сирни Заговезни) и нуга халвата, както и добре познатата ни грис халва, която си е традиционен десерт за бърза консумация.
Като гледате съставките, можете да се досетите, че този вид халва няма много полезни качества. Но така или иначе си е по- евтина и по- лесно се приготвя в домашни условия.
Бялата халва за Сирни Заговезни се приготвя с течна глюкоза, която я втвърдява по начин, който може да ни лиши от някоя пломба или да счупи зъб. При нея също, както при нугата, се добавят ядки.
Нуга халвата също е бяла ( вече може да бъде и кафява обаче ), но е рохкава. Тя се приготвя с белтъци, захар и брашно. Сместа се разстила обикновено между две вафлени кори, за да й придадат форма и да можем да я съхраняваме, защото е много ронлива.
Другата голяма група халви са на основата на семена и те са далеч по-здравословни от белите си съименници. Основна суровина за тях е таханът, който е всеизвестен с полезните си качества за храносмилателната система и с високото си съдържание на калций, което го прави предпочитан, дори задължителен, в менюто на вегетарианци и вегани. У нас тахан халва е започнала да се произвежда под влияние на Османската империя. По време на Възраждането из по- големите градски чаршии е имало халваджийници. Смятана е за деликатес, защото тогава се е приготвяла много трудно. Днес с халвата си е известен гр. Ябланица и гр. Хасково.
В основата си таханът представлява смлени семена с по- висока масленост – сусам, слънчоглед. От смлените семена се отделя твърда маса и на повърхността изплува растителното масло. После от него се прави сусамово, слънчогледово и други видове растително масло. А твърдият остатък се използва за фураж на домашните животни и е голямо тяхно лакомство. Поне така помня аз от своето детство. Ние обаче можем да консумираме тахана и в този си вид – полутечен. Необходимо е да разбъркаме, за да се смесят отново мазнината и твърдата маса, и за по- добър вкус – да добавим лъжица мед.
В Турция халвата се смята за национален десерт и се предлага в много разновидности
Заради различните видове тахан, различаваме сусамова тахан халва, слънчогледова тахан халва. Втората е по-популярна у нас, заради слънчогледа, който е по- често срещан из нашите географски ширини и следователно има по-ниска цена. И двата вида са много полезни, превес обаче има сусамовата тахан халва от небелен сусам. Към тахан халвите, макар и по-рядко от белите халви, също могат да се добавят ядки – орехи, фъстъци, шам фъстък, сушени плодове.
За да се доближи тази халва да оригиналната рецепта, обаче, се добавя екстракт от билката чувен. Нещо, което вече почти не се прави, защото изисква още една трудоемка за приготвяне суровина и има допълнително оскъпяване, което не може да се изплати.
Чувенът е билка, често срещана из Европа и Азия на определена надморска височина. Наричат го още див лапад, див спанак, заради приликата си с тях. Като билка той има много полезни свойства – най-вече разхлабително и кръвоочистващо от шлаки и други натрупвания по кръвоносните съдове. Съдоукрепващ е и помага при разширени вени, освен това премахва пясък в жлъчката. Ползва се корена на чувена и за двете цели - и като цяр, и като суровина за халва. Специални съединения в екстракта от корена - гликозиди правят халвата да се втвърдява и да се отделя на нишки, а на места дори да се стопява – ако помните от детството, тогава халвата имаше тънки бели нишки. Сега химическата промишленост ползва готова глюкоза или фруктоза, ползва консерванти, за да имитира ефекта на гликозидите от чувена.
Халвата е неизменна част от Сирни Заговезни и от нашата трапеза. Но ако искате да е здравословна и полезна, консумирайте тахан халва или дори само тахан. А най-добре - опитайте да си я приготвите сами.

Източник: Hera.bg