Парадоксът у нас е, че икономиката расте, а заетостта не. "Рехавата" пенсионна система и дефектите в образованието ще продължат да рушат пазара на труда наред с демографската криза

Ако перифразираме една стара поговорка, днес тя ще звучи така: "Който не работи, не трябва да яде, а който не учи, остава безработен и гладен". По време на предизборната кампания миналата година с колеги решихме, вместо да правим анализи на платформи, да се опитаме да насочим вниманието на граждани и политици върху важните проблеми в икономиката чрез прости и разбираеми факти и данни. Около една четвърт от тях бяха свързани с пазара на труда.

.............................................

ФАКТИ ЗА РАЗМИСЪЛ

В България заети са едва 59% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС са 64%, в Холандия - 75%.

У нас 51% от мъжете на възраст 55-64 г. имат работа (в Швейцария - 80%, в Германия - 68%).

В България едва 1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия - 49%, в Дания 36%, в Швеция 19%.

В България 4.7% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС са 9.3%, в Германия - 12%.

В България работа имат 82% от хората с висше образование и само 27% от хората с основно и по-ниско образование.

У нас 18% от хората работят в събота, в ЕС - 27%, във Франция 29%.

Само 1.5% от българите участват във форми на "учене през целия живот" - при 9% средно за ЕС.

На един зает в България се инвестират годишно 2800 евро в основен капитал, в Германия - 12 000, в Швеция - 17 000.

Между 2000 и 2012 г. (въпреки кризата) частният сектор у нас добавя 500 хил. работни места.

Ако сближаваме доходите към средното за ЕС, както през последните 15 г., ще ги стигнем след най-малко 40 г.

.................................................................................

Малко предистория. Противно на легендите за трудолюбивия българин, у нас работят малко хора и трудовият живот е кратък. Коефициентите на заетост - т.е. какъв дял от хората на възраст 15-64 години се трудят - са по-ниски от средните за ЕС. В началото на ХХI век едва половината българи в тази възрастова група бяха заети, при около 64% средно за страните от Западна Европа. Благодарение на редица реформи, на макроикономическата стабилност, на значителния инвестиционен поток и на благоприятната международна конюнктура икономиката ни успя да създаде нови 550 хил. работни места до 2008 г., и то в период на активна емиграция. Така коефициентът на заетост почти догони средните стойности за ЕС, макар и да остана по-нисък. После "дойде кризата", икономиката загуби 400 хиляди работни места, и то продължително - чак до 2012 г. Сега пазарът на труда изглежда относително стагниращ - заетостта не спада, но и не расте.

Първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо работните места са толкова по-малко от 2007-2008 г., а коефициентът на безработицата е над два пъти по-висок, при положение че

 икономическият растеж вече компенсира спада от кризата.

Разбира се, виновна е демографията - просто трудоспособното население намалява. Но това не стига да обясни коренната промяна на пазара на труда само за 5 години. Трябва да добавим и процеса на преструктуриране на технологични, управленски, административни параметри както в частния, така и в публичния сектор. Най-видимото е навлизането на електронни решения, заместващи чиновници, гишета, хартия, опашки. Инвестициите в машини и оборудване също пестят човешки труд. Същевременно конкуренцията и навлизането на нови бизнес модели допълнително разместват пазарното търсене на труд. Постепенното нарастване на доходите пък сложи своеобразен "таван" в създаването и разширяването на производства като текстилната индустрия, които разчитаха на многоброен, но евтин персонал.

Принос има и спецификата на възстановяването след кризата. То бе движено от експортно-ориентирани индустрии, докато строителството и част от услугите, насочени към вътрешния потребител, продължават да се свиват или да стагнират. А успешните и конкурентните индустриални предприятия могат в краткосрочен план да увеличават продукцията без наемане на нови хора, а в средносрочен и дългосрочен - да инвестират в машини и технологии, повишаващи производителността (вместо да увеличават персонала). Така съвсем логично, след като ръстът бе в капиталоемки, а не в трудовоинтензивни дейности, заетите са по-малко, а безработните повече. Ако трябва да направим макроикономическа догадка, за България е нужен поне 1.5-2% реален ръст, за да има увеличаване на работните места при тази структура на икономиката.

Данните от последното тримесечие на 2013 г. илюстрират ярко сериозните структурни проблеми на пазара на труда и образователната система. Като цяло спадът на заетите спрямо година по-рано е минимален, даже заради намаляването на работната сила коефициентът на заетост не спада. Намалението при жените обаче е 3 пъти по-голямо от това при мъжете. В отделните възрасти разликите също са големи. Заетите млади (до 24 и особено 25-34-годишните) намаляват с над 50 000, но това изцяло се дължи на намаляване на активното население в тази група. Значително се активизират хората във възрастовата група 35-44 г., а в предпенсионната възраст (55-64 г.) отчитаме частично увеличение на активността. Като цяло обаче България остава сред страните в Европа с изключително ниска активност както до 30 години, така и над 50. Един от факторите е липсата на достатъчно гъвкави форми на временна заетост, подходящи за ученици, студенти и хора без особен опит. Другата продължава да бъде "рехавата" пенсионна система, даваща множество възможности за ранно пенсиониране.

Любопитен факт е, че работодателите и самонаетите се увеличават с близо 30 000 за година, а наетите спадат с 44 000. Интересно е също, че в обществения сектор се попълват над 9000 нови работни места от дами - мениджъри и специалисти, докато нискоквалифицираните позиции се свиват. При мъжете наред с ръководните постове се увеличава и заетостта за техници и приложни специалисти. В строителството продължава съкращаването на мъже. Мъжете в търговията, транспорта, логистиката се увеличават. За жените има видимо по-малко заетост в преработващата индустрия, но се увеличават работещите в административни и спомагателни дейности, здравеопазване и социална работа. Всичко това потвърждава хипотезата за големи структурни различия на пазара на труда.
В индустрията се освобождават от ръчния труд,особено извършвания от жени, докато местата за специалисти и висшисти нарастват. 

Подобни тенденции виждаме и в данните за безработицата. Спрямо последното тримесечие на 2012 г. се увеличават регистрираните безработни с ниско образование и в селата. Това увеличение вероятно се дължи и на активиране на различни социални програми, за включването в които е необходима регистрация в бюрото по труда. Забелязва се ръст на регистрираните безработни на възраст 55-64 г. Очевидно има активизиране на търсещите работа. Увеличението на безработните се дължи основно на лица, завършили временна или сезонна работа. Това все пак са частично успокояващи данни - те показват приключване на някои публично финансирани схеми за заетост, както и активизиране в търсенето на работа на хора, които преди това са били трайно безработни. Същевременно съкратените и уволнените дори намаляват спрямо година по-рано.

Общо погледнато обаче, картината на заетостта в България не вещае добро бъдеще, ако икономическият растеж дори се ускори. Виждаме, че и в момента хората, завършили университет, имат работа (при тях заетостта е над 81% - сравнима с данните за ЕС). Обратно, при хората с основно образование заетите са едва 28% (при 45% в ЕС), а с начално или никакво - около 16%. На практика неграмотните в България нямат шанс на пазара на труда. Също така е видно, че активно работят хората в един относително тесен възрастов диапазон - младите навлизат сравнително късно, докато заетостта след 55 години започва да спада много по-бързо, отколкото в най-успешните страни от ЕС.

Част от причините са в неспособността на образованието да обхване значителен брой деца, които излизат на пазара неграмотни. Друг проблем е промяната на профила на търсените работници, която трябва да бъде адекватно посрещната с програми за учене и преквалификация за възрастни. Ниската активност на младежите може да се обясни и с недостатъчно развитите и позволени възможности за почасова и други форми на гъвкава заетост.