Ицо Ламбрев - от Васил Найденов през "Сигнал" до Бах

Филибелийски чешити

13-03-2014, 15:52

Снимка:

White Bar

Автор:

Лили Иванова

Всичко от Автора

Още по Темата:

Ицо Ламбрев и Жоро Низамов в White bar - "Като две капки вода"

Пловдивчанинът в няколко реда за търговията с музика и живота днес…

Христо Ламбрев - музикант и пианист, пловдивчанин. Дълги години той е част от група "Сигнал".

Роден е на 20 януари през 1955 година. Когато е само на 3 години баща му – оперният певец Васил Ламбрев - го настанява зад пианото и по-модерния тогава инструмент акордеона. В града той и семейството му живели в къща, където малкият музикант играел футбол. Луд по спорта – тренира много, но за кратко. Занимавал се е с йога, карате, футбол, от който му е останала "еврофутбол" страстта. С тенис на маса стига до младежкия представителен отбор. Минал е през плуването и бокса. Днес казва, че не понася политиката и "търговията" с музиката! В "Консервата" свири класически джаз с Владо Радулов – Гершуин, дъни рок музика в "Златни струни", свири на класически орган – Оскар Питърсън. Женен е за Василка, от която има две деца – Кристина и Александра.

"Аз съм си пловдивчанин, гордея се с това! Бях една от младите надежди на Пловдив"“, казва Христо Ламбрев.

За музиката и още нещо...

Първите ми стъпки в музиката бяха на 3 години, когато баща ми започна да ме учи на ноти и на пиано. На 5 вече имах цяла тетрадка с детски песнички. След което започнах да уча в музикалното училище, което завърших. До 18 години вече имах много изяви в Пловдив – само класика обаче, никаква друга музика не свирех тогава. След това, в казармата и Консерваторията, започнах да свиря и джаз и рок.", споделя Ламбрев

75-та година, когато Ицо излиза от казармата, група "Златни струни" проявява интерес към музиканта. Васил Найденов е бил пианист на бандата, но след напускането му с цел да прави солова кариера, Ламбрев застава на негово място. По онова време Христо мечтае за хубава музика, любов и пътешествия и тези три неща му се сбъдват със създаването на "Сигнал" през 1978 година. Точно рок музиката му дава възможност от интерпретатор да стане творец, да вложи душата си в собствена музика."„Баща ми ме е учил, че пианото е цар на инструментите, което наистина е така. За мен огромните звезди, най-вълнуващите пианисти, бяха Лист, Шопен, Бетовен, Бах…  Моята цел е да създавам хубава музика, за да радвам хората. Това е смисълът на живота ми", казва Ицо.

)