Отказът да бъде създаден нормален енергиен пазар в крайна сметка ще докара системата до колапс

марта се очертаватрадиционно лош месец за електроразпределителните предприятия (ЕРП). Миналата година бяха поставени под натиск заради протестите за високите сметки за ток, в тях нахлуха проверяващи от няколко институции, а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) започна процедура за отнемане на лицензията на едно от дружествата - ЧЕЗ. На фона на общото недоволство аргументите бяха за нарушаване на правилата за обществените поръчки и на общите условия по договорите с гражданите. 

През март тази година държавата в лицето на икономическия министър Драгомир Стойнев обвини ЕРП-тата, че дължат 318 млн. лева на Националната електрическа компания (НЕК), че застрашават сигурността на доставките и националната сигурност, защото НЕК от своя страна не може да се разплаща с електроцентралите, те - с мините и т.н. После им даде ултиматум да платят в рамките на три дни. Вчера, само ден след изтичане на срока на ултиматума към ЕРП-тата да платят, ДКЕВР, която иначе не се слави с експедитивност, откри процедури за отнемане на лицензиите за извършване на дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия", издадени на "ЕВН България Електроснабдяване", "ЧЕЗ Електро България" и "Енерго-Про продажби". Стойнев допусна, че при отнемане на лицензиите държавата може да изкупи ЕРП-тата.

Процедурата за лиценза на ЧЕЗ приключи няколко месеца по-късно, в края на миналата година, някак си тихомълком, с признанието, че май не е имало никакво законово основание изобщо да бъде започвана. Как ще приключи сегашната процедура, мотивирана от политически натиск върху уж независимия регулатор и подплатена с огромна доза популизъм, ще видим в следващите месеци.

Миналата година тогавашният кабинет на Бойко Борисов обвиняваше за проблемите предходниците си от тройната коалиция на Сергей Станишев, че разрешили да започнат прекалено много проекти за централи от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Техният ток се изкупува по закон задължително, на преференциално високи цени и това довело да надуване на сметките на хората. Тази година кабинетът на Пламен Орешарски обвинява предходниците си от кабинета на Борисов, че допуснали да бъдат присъединени прекомерно много мощности от ВЕИ, особено през 2012 г. И че решенията им в енергетиката са били некомпетентни.

Никой не изглежда склонен да признае, че държавата от дълги години отказва да имаме нормален пазар на електроенергия - независимо кой в момента е на власт. Енергетиката е система, през която се превъртат много милиарди. Всяко едно решение може да бъде насочено в интерес на определени икономически кръгове или дори на отделни фирми. Затова и политическите изявления за защита на обикновените граждани звучат кухо и дори арогантно. Силовата намеса на държавата и формирането на цени, които не са основани на икономическа логика, в крайна сметка не можеха да не доведат системата до колапс. Той може да бъде избегнат, но става все по-ясно, че начинът е един - поредно сериозно увеличение на цената на тока.

До края на февруари ЕРП-тата трябваше да внесат в ДКЕВР прогнозите си за цената за следващия регулаторен период. Поискаха увеличение в рамките на 7-9%. Последваха политически реакции, че това е недопустимо и нахално, че дружествата имат достатъчно възможности да инвестират в мрежата. На този фон НЕК прогнозира, че цената на услугата "обществена доставка" трябва да се вдигне с 250%. Никой не каза, че това е недопустимо и нахално.

В България предстоят избори, както предстояха в предните години и както предстоят във всяка една от следващите години. Подобни събития винаги са повод за популистки икономически решения. 

През февруари миналата година бе изменен законът за енергетиката, така че цената на тока да може да се променя не веднъж годишно, а при необходимост. Борисов нареди на ДКЕВР да свали цената на тока с 5% и това бе направено от март. Кабинетът на сегашния премиер Пламен Орешарски нареди на независимата ДКЕВР да свали още веднъж цената и това бе направено с около 5% от август. Последва още едно минимално намаление на дневния ток с около процент и с около 10% на нощния от януари тази година. При всички тези намаления ударът бе срещу ЕРП-тата, чиито признати разходи бяха сериозно орязани. 

Резултатът, за който много от експертите предупреждаваха, е, че ЕРП-тата в края на миналата година започнаха да регистрират загуби. Но не само заради цените, а и заради фактическия отказ да им бъдат възстановени около 350 милиона лева, които те са платили за изкупуването на скъп зелен ток. 

ЕРП-тата са удобен виновник. Електроснабдителните им поделения, които държат връзката с крайния потребител, обикновено обират недоволството на гражданите по всякакви поводи. Самите те през годините невинаги се отнасяха коректно с клиентите си, отнасяха наказания и за заобикаляне на правилата за обществени поръчки, и за нарушаване на общите условия.
Но това не може да промени факта, че проблемите в енергетиката са създадени от държавата
и пак тя упорито отказва да ги реши. В основата на сегашния спор са поредица от нейни грешки - грешна прогноза за количествата зелен ток, които ще постъпят в системата, както отменената от ВАС методика за компенсиране на изкупуването на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, действала през 2012 и 2013 г. В сложната схема електроснабдителните дружества трябваше да плащат на НЕК за закупените количества ток от различните енергийни източници. Част от тях е и токът от възобновяемите източници, който пък се изкупува задължително от електроразпределителните дружества и се предава на НЕК. Заради грешните прогнози и липсата на пари от средата на юли 2012 г. НЕК не си погасява редовно сумите за зеления ток. В края на 2013 г. и началото на тази година, след отмяната на методиката, ЕРП-тата започнаха да си прихващат неплатените суми. Причината - отказът на ДКЕВР да реши проблема и да издаде указания как да се възстановят сумите. Само едно от ЕРП е пратило на седемте сменящи се шефове на регулатора през последната година 51 писма. Нямало нито един отговор.

Цените на електроенергията от всеки един източник се определят от ДКЕВР. Преференциалните цени за зеления ток се определят от ДКЕВР. Пак ДКЕВР определя цените, по които НЕК купува и продава енергията, както и цените на всяко от електроразпределителните дружества, включително и цените към крайни клиенти. Моделът за намаляване на крайните цени, без да се направят промени по веригата, които да "поемат" поевтиняването, се оказа тенджера под налягане със запушен клапан. Така например разходите на ЕРП-тата за зелен ток бяха признати, но не бяха включени в цената. Не дойдоха и чаканите около половин милиард лева от продажба на квоти за парникови газове, които трябваше да осигурят приходи на НЕК. Постъпиха малко над 100 милиона лева. В резултат НЕК натрупа допълнителен дълг на фона на и без това огромните си борчове. 

А най-лошото е, че и в момента държавата в лицето на икономическото министерство се държи като слон в стъкларски магазин. На практика тя поставя дружествата в абсурдна ситуация.
Ако не платят на НЕК, ги заплашва отнемане на лицензията заради нарушаване на националната сигурност. Ако платят, ще останат без достатъчно средства и това може да се отрази на преноса и на осигуряването на достъп до мрежата, за което всъщност са лицензиите им. Тогава те ще им бъдат отнети по закон, защото не си изпълняват задълженията. Друг проблем е дали самата НЕК в момента не трябва да бъде обявена във фалит, след като не може да се разплаща. 

Процедурата за вземане на лицензия е дълга и тромава, трае от половин до една година. Разбира се, практиката в България показва, че всяко решение може да се вземе и извън законовите срокове. Но това няма да реши нищо. След отнемането на лицензиите на електроснабдителните дружества собствеността върху мрежите остава на енергоразпространителните дружества, които са собственост на същите ЕРП-та. Всяко от тях работи с две фирми - за пренос и за снабдяване. Какво точно се случва след отнемането на лицензията, освен назначаването на "особен търговски представител", законът не казва. Затова неотдавна шефът на ДКЕВР поиска спешно нормативите да бъдат променени. Колко пари ще са нужни, за да си откупи държавата дружествата, Драгомир Стойнев не казва. Иде реч за милиарди. С вземането на лицензиите парите, които се дължат за зелен ток, няма да изчезнат. Те пак така ще бъдат дължими от НЕК. Какви неустойки ще трябва да платим, на колко арбитража, които със сигурност ще загубим, ще трябва да се явим заради отнетите лицензи? Мълчание. Отново никой не си дава сметка за последиците от едно чисто политическо решение, прераснало в държавен рекет.

Едно е сигурно - ако енергийните дружества не влязат в разумен диалог за решаване на проблемите, а държавата не се откаже от упорството си да не допуска пълна либерализация на енергийния пазар, обезкървените финансово енергийни фирми ще престанат да инвестират в развитие и дори в поддръжка. 
А ще процъфтява производството и продажбата на свещи.
Впрочем негативен сценарий не е изключен дори и при най-благоприятно развитие. Вчера, 19 март, енергодиспечерите наредиха производството от ВЕИ да бъде намалено с 60%, след като вече бяха орязали производството на конвенционалните централи. Тази година се стопли по-рано, потреблението на ток е изключително ниско - при максимумите в последните дни е около 3 пъти по-малко от инсталираните у нас мощности. Износът е сравнително слаб. Излишък от две трети от мощности, за които обаче трябва да се плаща, е невероятен лукс. Те могат да оцелеят само с по-високи крайни цени. А прекомерният излишък на ток, както и недостигът може да се окажат пагубни за енергийната система. Мнозина не знаят, но страната ни е от малкото, в които вече се е случвал пълен разпад на енергосистемата. Другаде му казват black out.