Аритметиката му се оказа досущ като на ГЕРБ

Безпрецедентен юридически и политически хаос. Това се оказва крайният резултат от действията на президента Росен Плевнелиев, на ГЕРБ и отговора на БСП и ДПС в парламента в битката за надмощие в новата Централна избирателна комисия (ЦИК). Причината - липсата на консенсус между управляващи и опозиция на кого колко места се полагат. В крайна сметка ЦИК ще осъмне днес с 18 вместо 19 членове и без представителство на ГЕРБ в ръководството. Днес беше крайният срок, в който Народното събрание трябваше да избере шеф, двама заместници и секретар на ЦИК, а държавният глава да назначи останалите 15 членове. От седмица БСП и ГЕРБ обаче не могат да се разберат за квотите. Опозицията твърди, че като най-голяма група трябва да получи шеф и шестима от 19-те членове на ЦИК. БСП и ДПС изчислиха, че на левицата и на ГЕРБ се падат по петима членове и по един в ръководството, а на формацията на Лютви Местан - двама членове и секретар. Заради неразбирателството зам.-шефката на парламента Мая Манолова (БСП) обяви преди седмица, че се надява “президентът да може да смята”. А Росен Плевнелиев получи 16 имена за 15 позиции, които трябва да одобри.
“Дондуков” 2 взе калкулатора
След като в сряда държавният глава призова от Лондон парламентаристите към разум и съгласие, взе нещата в свои ръце. Докато в Народното събрание се дискутираше проект за решение в две точки - за избор на 4-членно ръководство на ЦИК и “по призива на президента” - квотно разпределение на останалите 15 места според сметките на управляващите, Плевнелиев подписа указ с имената в ЦИК.

Аритметиката му се оказа досущ като на ГЕРБ - той одобри 6-те им номинации, прие и петте на БСП, но отряза едно от двете места за ДПС. За останалите три поста - на “Атака”, “Синята коалиция” и НДСВ, спор нямаше - по един човек в ЦИК. Последните две формации имат места “по право”, защото са представени в Европарламента.
От съобщението на “Дондуков” 2 се разбра, че според прочита на държавния глава на квотно разпределение подлежат всички 19 членове на ЦИК, а не 15 - без ръководството. В чл. 46, ал. 8 на Изборния кодекс обаче е изрично записано, че пропорциите за представителство на парламентарните сили важат само за членовете, но не и за ръководството на комисията. Изискването към последните е само да бъдат номинирани от различни партии. Така и не стана ясно как Плевнелиев и екипът му са преценили коя от номинациите на ДПС да “изхвърлят”. “Пострадал” се оказа бившият депутат Метин Сюлейманов.

Отговорът на БСП и ДПС

Около 12 ч на обяд в разгара на ожесточения спор за квотите и “коя партия прави повече изборни нарушения”, Цецка Цачева от ГЕРБ поиска парламентът да не “задава” квоти на президента.

Четин Казак (ДПС) припомни, че президентът има право да назначи членовете на ЦИК, но “при ясни изисквания, разписани в Изборния кодекс” - пропорционалното разпределение. Десислав Чуколов от “Атака” обяви, че и това му е много на президента, защото бил избран с измама. Георги Андонов от ГЕРБ реагира бурно от място и бе изгонен от пленарната зала от председателя на парламента Михаил Миков. Това доведе до вълна от “лични обяснения” между власт и опозиция - Миков дори отказа на Манолова да вземе думата, “за да не се проточи спора до вечерта”.
Премина се към гласуване на ръководство и квоти. По първата тема спорове нямаше - номинацията на ГЕРБ за председател Маргарита Златарева, беше отхвърлена и те поискаха тя да е заместник. И с това нямаше да има проблем, но дойде новината за указа с “орязани квоти”.

Манолова светкавично поиска 30 мин почивка.

След консултации по партийните стаи депутатите се завърнаха в зала. И отговорът на мнозинството на акцията на Плевнелиев не закъсня - БСП и ДПС гласуваха “против” и “въздържал се” за Златарева и ГЕРБ остана без човек в ръководството. Хората на Бойко Борисов напуснаха възмутени залата.

Управляващото мнозинство си завърши процедурите - избра Ивилина Алексиева, предложена от левицата и граждански организации, за шеф на ЦИК, Мария Мусoрлиева, номинирана от “Атака”, за заместник и Севинч Солакова (ДПС) - за секретар. Парламентът прие и квоти за членовете, които предложи на президента, въпреки наличния вече указ. След края на заседанието обясниха, че това е “вид ултиматум” към Плевнелиев и ГЕРБ да спазят Изборния кодекс - ако той издаде нов указ, БСП и ДПС ще гласуват зам.-шеф на ЦИК, издигнат от ГЕРБ.

За какво всъщност е битката

По закон в ЦИК не може да има мнозинство от една партия. Решенията обаче се взимат с 2/3 от гласовете на присъстващите на заседание. При 19 души комисия с исканите от ГЕРБ 7 членове те биха могли да “блокират” всяко решение на ЦИК, без да им се налага “помощ” от хората на НДСВ или “Синята коалиция”. На управляващите пък са им нужни поне 13 гласа, за да прокарват решения в комисията. При аритметика “Плевнелиев” БСП, ДПС и “Атака” имат 10 души, а при аритметиката на парламента - 11. Начинът, по който се смята квотното разпределение влияе и на местата на парламентарните партии в районните и секционните избирателни комисии.
Местан: Защо точно ДПС е жертвата?

Лидерът на ДПС Лютви Местан четири пъти зададе един и същи въпрос към президента Росен Плевнелиев, след като той отказа да назначи в ЦИК една от номинациите на движението - на бившия депутат Метин Сюлейманов, и мястото отиде за ГЕРБ.

“Ако президентът е имал съображения непременно да обслужи ГЕРБ, защо избира за жертва ДПС? Защо именно ДПС?”, настоя да разбере Местан. Той отсече, че партията му спазва стриктно закона, а в него ясно е записано, че в случая президентът има право да назначи 15 членове на ЦИК, от които двама са по право - на Реформаторите и на НДСВ. Според чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс останалите 13 места се разпределят пропорционално спрямо големината на ПГ. Лидерът на ДПС обясни каква е формулата - броят на депутатите от ПГ се умножава по 13 и се разделя на 240 - броя на всички депутати. Местан припомни, че ако Плевнелиев не приема тази разпоредба, е можел да се обърне към Конституционния съд или да наложи вето, но не го е направил. Той дори намекна, че даже по некоректната аритметика на “Дондуков” 2 би било по-логично да се вземе едно място от БСП вместо от ДПС. “Това е опасна игра”, предупреди Местан. Той обясни, че ДПС е щяло и ще подкрепи зам.-председател на ЦИК от ГЕРБ, ако Плевнелиев “поправи” указа си и го съобрази със закона, каквато възможност според него има.

Местан отсече, че в рамките на часове ще сезира дипломатическия корпус у нас за случая.

Манолова: Плевнелиев обяви война на парламента

С указа си президентът Росен Плевнелиев не просто наруши Изборния кодекс, той наруши конституцията, като постави под съмнение принципа на правовата държава и принципа на върховенството на закона. Така зам.-шефката на Народното събрание Мая Манолова реагира след края на заседанието и след сбирка на социалистите по въпроса.

“Това е удар срещу парламентаризма. На практика президентът обяви война на Народното събрание, защото, докато в пленарна зала в изпълнение на неговия призив обсъждахме числения състав на ЦИК, се оказва, че той вече е издал указ за назначаване на членовете ”, допълни тя. От думите на Манолова не стана ясно дали в левицата се обмисля старт на процедура по импийчмънт на държавния глава. Не се разбра и дали се предвижда БСП и ДПС да обжалват указа му пред Конституционния съд - единственият орган, който може да се произнася по актове на президента. Юристи са обсъждали тази възможност, но решение няма. Конституционният съдия Димитър Гочев обаче обясни пред “Фокус”, че укази могат да бъдат разглеждани от КС, но само по съображения за нарушение на основния закон.

На въпрос дали “закононарушението” на Плевнелиев може да бъде отстранено със “закононарушение” - неизбиране на зам.-председател на ЦИК, Манолова обясни, че такова няма. “ПГ номинират, мнозинство в парламента избира членове на ЦИК. ГЕРБ не гласуваха за нашите номинации - това не значи, че са нарушили закона”, даде пример червената юристка.

Борисов спрял бойкот в ЦИК

"Aтака”, ДПС и БСП, и двамата депутати от “България без цензура” работят заедно в посока да опорочат изборите.” Така от Брюксел лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реагира на скандала с избора на ЦИК.

През това време заместничката му в партията Цецка Цачева обвини мнозинството на БСП и ДПС, че вместо решение за избор на ръководство на ЦИК е “иззело” правомощие на президента с дискусия каква да е квотата на назначаваните от него членове в комисията. Цачева нарече “безпрецедентно” решението на парламента най-голямата ПГ, която по думите е и единствената опозиционна сила, да няма човек в ръководството на ЦИК. Юристката нарече това нарушение на Изборния кодекс, макар в него да няма изрично задължение всяка от групите да е представена в ръководството на органа.
“Все още очакваме, че управляващите ще имат достатъчно разум да не блокират работата на ЦИК и от това да произтекат неблагоприятни последици за очакваните избори за Европейски парламент. Ще внесем отново предложението за Маргарита Златарева за зам.-председател”, отсече тя. Това се очаква още днес. “Труд” научи, че на заседание на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов е предложил назначените от президента шестима членове на ЦИК от ГЕРБ да бойкотират работата на комисията. От Брюксел обаче Борисов не разрешил, разказаха депутати.

Новата шефка свиква сбирка днес

Новоизбраната шефка на ЦИК Ивилина Алексиева, номинирана от левицата, обяви, че още днес свиква първото заседание на органа. Според нея това, че парламентът не избра втори неин заместник, както предвижда Изборният кодекс, не е пречка органът да работи в непълен състав. Алексиева припомни, че по закон ЦИК може да заседава, ако присъстват повече от половината членове, а решения се вземат с гласовете на 2/3 от присъстващите.

Алексиева бе избрана със 110 гласа “за” и без “против” и “въздържал се”. Причината е, че депутатите от ГЕРБ отказаха да участват в гласуването. Те не дадоха никакъв вот и за номинацията на ДПС за секретар на ЦИК - Севинч Чолакова, и за тази на “Атака” за другия зампредседателски пост - Мария Мусорлиева.

Покрай скандалите с назначаването на комисията и опцията заседанията да бъдат блокирани или бойкотирани от опозицията, Алексиева посочи, че това зависи “изцяло от професионализма на членовете на ЦИК”, в който тя дълбоко вярва.