На нас българите не ни достига чувството за общност. Обединяваме се само когато мразим или воюваме срещу някого. Гледаме прекалено много назад във времето, нямаме идея за настоящето, а идеалът на бъдещето е то да изглежда като миналото.

Това казва актьорът и музикант Стефан Вълдобрев в интервю за вестник. "Труд". Бих добавил още – грешните модели за подражание, добавя актьорът в отговор на въпрос какво не ни стига, за да изградим едно проспериращо общество. "Залагаме на хайдути и мачовци пред интелекта и образоваността", казва Вълдобрев.

Той разказва за ролята на отец Петър, която изигра в "Стъклената река": "Ролята на отец Петър е важна за мен в няколко аспекта. Първо, работейки върху нея се опитах да затвърдя стила, който следвам: без орнаменти и излишно актьорстване, с вътрешна сила, а не с външна показност. Вторият аспект е далеч по-важен – имах шанса да изиграя персонаж, истински отдаден на вярата. Тъй като – да, вярващ човек съм – винаги съм се чудил защо изкуството ни е толкова опасно лишено от положителен, романтичен образ на български духовник. Повечето ни писатели, художници, драматурзи с някакво неразбираемо удоволствие превръщат свещениците в карикатури, чревоугодници или предатели. Не смятам това нито за справедливо, нито за вярно, нито за възпитателно. И без това живеем в свят на изчезващи опори, а страхът от бога фатално липсва у съвременния човек и му пречи да живее в хармония и смирение", казва Вълдобрев.

Може би е имало навремето кратки мигове на изкушение. Вече не, казва актьорът, запитан дали познава звездоманията. "Напоследък гледам на себе си като на предавател. Нищо повече от антена, която приема стихове, музика и емоции и ги трансформира в песни, партитури или роли. Тази мисъл ме отърси от напрежение и суети. Сега се забавлявам, чувствам се гост на партито. Наясно съм с въздействието на музиката, която правя, силата на текстовете, които пиша и стойностите на ролите, които играя, но това не ми пречи към всеки нов проект да подхождам с любопитството на дете и с мисълта, че ми предстои да трупам планини от познания", споделя Стефан Вълдобрев.

В отговор на въпрос какво го плаши и какво прави щастлив, артистът казва: "Плаши ме шеметната скорост, с която се развиват новите технологии и нашата зависимост от тях, както и размерите на бездуховност, които достига консуматорското общество. В последно време истински щастлив ме правят миговете с групата. Това обикновено са два часа на полет, фурор. Рокендрол от най-чиста проба", казва още музикантът.