Вакъфски документи в спора за имота

Апелативният съд в Бургас ще излезе с решение по казуса за Ямболския безистен в рамките на законовия 30 –дневен срок . Съдебното  заседание днес премина без протести  и напрежение.

Мюсюлманското изповедание, представлявано от главния мюфтия обжалва решението на Окръжния съд в Ямбол и иска признаване на собствеността върху Безистена и предаване на владението му. Според ямболските магистрати претенцията на мюфтийството е неоснователна. Съдът е отхвърлили и иска за заплащане на сумата 120 000 лв.,  като обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на имота в периода от 2007 до 2012 г.

Мюфтийство и общината спорят за  сграда на два етажа със застроена площ от 960 кв. м. и 960/13969 идеални части от поземлен имот, в който е построена.  Сградата е паметник на културата.

Според Мюсюлманско изповедание тя им принадлежи като правоприемник на вероизповедните общини на територията на  Ямбол в периода 1895 – 1949 г. Мюфтийството твръди, че този имот е бил отнет без законово основание.

Днес в съда  беше представено  заверено копие на документ, доказващ правното положение на имота като вакъф от 1858 г. Адвокатът на мюфтийството посочи, че правото на собственост на вакъфите било закрепено към Мюсюлманските верски общини, с Указ от 1895 г. за утвърждаване на Временни правила за духовното управление в Княжество България .

Безспорно било установено също, че Мюсюлманското изповедание е правоприемник на Ямболската верска община.

Община Ямбол твърди, че исковете на Мюсюлманското изповедание се основават на Закона за вероизповеданията,  който позволява възстановяване на собственост на имоти, отнети от държавата след 1944 г. Мюсюлманското изповедание не било доказало, че имотът е преминал в собственост на местната верска община след Освобождението.  Документи от 1924 – 1925 г. удостоверявали, че „Безистенът” се е третирал като общинска собственост, Градският съвет на Ямбол е взел решение за реконструкцията му и в нея били вложени 3 млн. лв., собственост на общината и на гражданите й. Държавен вестник от 1940 г. свидетелства, че имотът е бил обявен за Народна старина. По решение на Градския съвет на Ямбол към онзи момент той е служел за хали.