Безпрецендентно представителство на всякакви компании от сектора поиска реформа и спиране на популизма

С последните си действия в енергетиката кабинетът "Орешарски" явно е изнервил доста хора не само сред производителите и доставчиците на ток. Подготвя се отворено писмо до управляващите с безпрецедентна по своя обхват коалиция - от работодателски, професионални, потребителски и синдикални организации през инвеститори във възобновяеми източници (ВЕИ) и мрежови компании до различни международни асоциации. То ще призове управляващите да приключат с популизма в сектора. Исканията най-общо са за реформи с международна експертна и финансова подкрепа, диалог и цялостно стабилизиране на сектора, както и по-ефективно разпределение на енергийните помощи за най-бедните.

Проблеми и предложения

В предварителен текст на писмото, което официално ще бъде представено до дни, се настоява главно за три неща: държавата да спре натиска върху енергийните компании; да се създаде т.нар. енергиен борд с консултативни функции и подкрепа от международните финансови институции и цените на тока да отразяват действителните разходи за производството и доставката му (виж още предложения в карето). "Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него", пише в писмото.

Общата позицията е, че липсата на пари пречи не само на дългосрочни цели като подобряване на енергийната ефективност, но и не позволява краткосрочни плащания като тези към персонала и за поддържане на съоръженията. Компаниите и организациите смятат, че с неадекватните си решения Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) се е показала като политически мотивиран орган, довел енергетиката до финансова и технологична криза, която може да се развие в катастрофа. "Управляващите не могат да се държат като бандити. В системата няма как да се появяват пари само ако се вземат лицензите или се смени собствеността", коментира за "Капитал Daily" икономистът Красен Станчев, който е сред инициаторите на писмото. Богдан Николов от "Активни потребители" пък наподоби ситуацията с 1996 г. "Трябваше да си фалираме банковата система, за да се събере политически консенсус за въвеждането на валутен борд", каза той на пресконференция на енергийна тематика във вторник.

Когато чашата прелее

Досега правителството отлагаше реформите в сектора и тушираше недоволството, като караше държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) да тегли заеми, с които да спасява подчинените си компании. По тази схема холдингът отпуска постоянно финансиране на Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз", срещу което обаче не получава оптимизиране на разходите и ангажимент за действително събиране на вземанията. Още повече че без особен свян управляващите притискат ДКЕВР да сваля цените на тока – с кумулативно 15% за година, без да си дават сметка, че така лишават системата от средства за поддръжка на инфраструктурата и тикат компаниите по веригата към фалит.

Чашата очевидно е преляла миналата седмица, когато ДКЕВР поиска лицензите на трите снабдителни компании на ЧЕЗ, EVN и "Енерго-про", след като те отказаха да платят поисканите от НЕК 318 млн. лв. Проблемът реално е създаден от самия регулатор, който зае страната на НЕК, без да обясни кога и как ще задължи самата НЕК също да плати на ЧЕЗ, "Енерго-про" и EVN. Малко по-рано енергийният министър Драгомир Стойнев зае агресивна позиция и говори за одържавяването на трите компании. Отпускайки без обяснения средства за проекти като газопровода "Южен поток" и готвената покупка на фалиралия "Химко", правителството допълнителнително засили усещането, че елементарно трупа точки за пред електората. За капак държавата се постара да направи конкурса за българската отсечка на "Южен поток", оценявана на 3.5 млрд. евро, колкото е възможно по-непрозрачен.

Ако имаше заговор и трите електроснабдителни дружества просто задържат едни пари, то проблемът можеше да се оправи, ако те се сменят, коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт на пресконференцията. "В отчета за деветмесечието на НЕК се вижда, че дружеството дължи над един милиард лева. Това е истинският проблем."