Писна ли ви да ви обиждат на "селянин"? Тогава премахнете от речника си тези досадни грешки

"Ей, абе ти си голям селянин!”, обичаме да казваме на хората, които неволно се отпускат в (почти) вродения си регионален диалект, който до този момент така старателно са се мъчили да прикрият в разговора.

Истината е, че макар много често да се подиграваме на „тия шопски диалекти” и „ония меко говорещите”, в която и част да отиде един регионален чужденец, „местните” граждани ще му звучат като селяни, а чувството ще е съвсем взаимно.

Освен регионално обусловените грешки в правоговора, има и някои още по-досадни, които ходят като краста по цялата държава.

Затова, ако не искате вие да сте „селянинът” в разговора, по-добре се постарайте да ги изкарате от речника си:

Казва се „анцуг”, а не „анцуНг”

На някои хора тази думичка им звучи много непълна, ако я кажат без „н” – звучи им сякаш са си глътнали езика. Ако трябва да влизаме в подробности, думата идва от немския глагол anziehen и производното му съществително Anzug. Без “n”. Ако излезем от тези подробности, просто трябва да запомните: ан-цуг!

„Впредвид”, „напредвид”, „внапредвид”…

Това е още една правоговорна грешка, която правим, защото иначе ни звучи „непълно”. Причината е, че често забравяме, че думата „предвид” не е съществително, а предлог, съответно не се нуждае от втори такъв…

Правилното е „Имам нещо предвид”. Само толкоз.

Тази сложна, сложна учтива форма…

Тук нещата са малко по-особени. Кое се съгласува, кое не… правилата за това действително могат да бъдат объркващи. Общото правило гласи: при учтива форма сегашните деятелни и страдателните причастия се съгласуват с подлога, а миналите свършени и несвършени винаги се пишат в множествено число.

По-просто казано: всеки глагол, който завършва на „-л”, винаги е множествено число в учтива форма.

Правилно: "Днес Вие сте много елегантНА. Очевидно сте се постараЛИ пред огледалото”.

Грешно: всички останали форми. В противен случаи рискувате, вместо да сте учтиви, да обидите събеседника си.

Десет футболиста, петнайсет коне

Числителните имена пред съществителните в мъжки род създават голямо объркване, тъй като ни карат да си мислим, че трябва да ги пишем и изговаряме по някакво много сложно правило. А не е така. Най-просто казано, винаги, когато става дума за хора (респ. длъжности, позиции, определения), множественото число трябва да завършва на „-и”.

Съответно: „деветима митничари”, а НЕ „девет митничаря”; „трима участници”, а НЕ „три участника”.

Пеем, скачаме, играеме

В някои региони е много популярно всеки глагол в първо лице множествено число да се произнася с „-ме”. „Ходиме”, „криеме се”, „катериме се”… Всъщност, глаголът след „ние” завършва с „-ме”, само когато в единствено число окончанието му е „-м”.

Например: аз произнасям – ние произнасяме; аз скачам – ние скачаме

Контрапример: аз играя – ние играем; аз уча – ние учим. И така нататък.

"Отивам на Пазарджик” (името на града е произволно, не искаме да обидим никого)

Когато хората чуят изречението „Отивам си на… (и името на град)”, те чуват буквално „Отивам си на село” (в обидния смисъл).

Просто предлогът „на” не се използва в тази си функция пред имена на градове, села и държави. За сметка на това винаги можете да кажете „Отивам на море” или „Отивам на Луната”.