Всички изследвания досега сочат връзка между заразното прозяване и апатията. Нови изследвания обаче показват, че то може да намалее с възрастта и не е тясно свързано с променливи състояния като умора, понижение в енергийни нива и липса на интерес.

Спонтанно прозяване се наблюдава за първи път в утробата, докато заразното се наблюдава след едногодишна възраст. Защо някои хора са по-податливи на заразно прозяване, остава недобре проучен въпрос.

Настоящото изследване има за цел да определи по-добре как някои фактори влияят на податливостта към заразно прозяване. Изследователите са проследили 328 здрави доброволци, които са преминали когнитивни тестове, демографско проучване, както и подробен въпросник, включващ стойности за апатия, енергийните нива и сънливост. На участниците е било пуснато 3-минутно видео на хора, които се прозяват. Изследователите са открили, че някои от индивиди са по-малко податливи на заразни прозявки, отколкото други, които се прозявали около 15 пъти по време на видеото. От 328 изследвани, 222 се прозявали заразно поне веднъж, което навежда на тезата, че заразното прозяване е  заложена черта. Единственият независим фактор, който оказва съществено влияние върху заразното прозяване е възрастта. С напредването й участниците били по-малко склонни да се прозяват. Интересното е, че хората с аутизъм или шизофрения демонстрират по-малка склонност към заразно прозяване, въпреки че се прозяват спонтанно. Едно по-дълбоко изследване на заразното  прозяване може да доведе до прозрения за тези заболявания и общото биологично функциониране на хората, пише в блога си пловдивският психиатър д-р Веселин Герев.