Икономисти, професори, експерти предлагат решения за бизнеса в нова Бяла книга

Пловдив е регионът, който има най-голям потенциал за развитие на високотехнологична индустриализация, посочи професор Кръстьо Петков на представянето на "Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 година".

България е на предпоследно място по благоприятни условия за бизнес според Световната банка, а също и по състояние на инфраструктурата, което прави икономиката ни ниско конкурентноспособна. Този извод е причината експертите да предложат интересни начини за развитие на индустриализацията - чрез създаването на банки с голям държавен дял. Такива, които да кредитират хранително-вкусовата промишленост, туризма, в частност балнео, спа и уелнес, и други.

Неадекватната икономическа политика през 90-те години доведе на практика до разрушаване на основни сектори на българската индустрия. Относителният дял на индустрията в създаването на новата брутна стойност падна до 24% и е по-нисък от средния показател от 27% за десетте посткомунистически страни от Централна и Източна Европа, членки на ЕС. Българската икономика е със сравнително висока експортна ориентация, с прекалено висока зависимост от чуждестранни инвестиции и помощи от ЕС, в която доминираща роля играят дъщерни компании на транснационални концерни в основните стопански отрасли, и особено в сферата на финансите. В ЕС няма друга страна, в която банковият, застрахователен и пенсионно осигурителен сектор да бъдат доминирани в такава висока степен от чуждестранни компании, какъвто е случаят с България. Една значителна част от производителния капитал е чужда собственост. Около 90% от националния финансов капитал се управлява от чужбина", се казва в новата "Бяла книга за високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.". 

Изданието е с автори икономисти, финансисти, инженери, учени и експерти от България и чужбина и има за цел да формира политики по нова индустриализация на страната ни в периода до 2025 г.

В брифинга днес участие взеха д-р Тоде Тодев, д-р ик. Петър Нейчев, проф. д-р ик. Асен Конарев и други. Веднага след това започна научно-практическа конференция по темата за реиндустриализацията на страната.