Проф. Ованес Мекенян дава европейски заплати на учените си

Какво е общото между Пол Маккартни, Брад Пит, Ким Бейсинджър и бургаския професор Ованес Мекенян? Наглед нищо, но всъщност много. Със своите лица и тела за милиони звездите подкрепят каузата да се спре тестването на химически и козметични продукти върху животни. Преди да достигнат рафтовете в магазина, лъскавите кутийки с добре ухаещи разкрасителни продукти всъщност изминават дълъг път. Изследванията за техния потенциален ефект върху човешкия организъм не само струват милиарди долари, но и водят до смъртта на много лабораторни животни. Разходите за изследване само на един от възможните токсични ефекти върху човека - кожна алергия - се оценяват на

29 милиарда евро

За последните 12 месеца само в Европейския съюз са жертвани 15 милиона животни. „Съучастници“ са на практика всички потребители. Докато даряват пари за бездомните четириноги или гушкат пухкави кученца у дома, хората косвено стават причина за смъртта на други животни. Именно върху тях се тестват праховете за пране, козметиката, почистващите препарати, лекарствата,  без които животът в XXI век изглежда невъзможен.

Проф. Ованес Мекенян е един от хората, спасил живота на най-много подобни същества. Как - създавайки компютърен модел, който прогнозира с необикновена точност вредните ефекти на различните химически съединения. Методът на учения не само е многократно по-евтин, но и не изисква да се жертват живи създания.
На принципа, че никой не е пророк в собствената си страна, през 1984 г, когато бургаският учен за първи път представя проекта си, никой у нас не му обръща внимание. Чуждите концерни обаче бързо разбират плюсовете на разработения от химика модел. Днес клиенти на Лабораторията за математична химия към Университет "Асен Златаров“ са някои от световните лидери в областта на индустриалната и битова химия и фармацевтиката. Сред тях са гиганти като Unilever, AstraZeneca, L'Оreal, BASF. Софтуерните модели на родния учен се прилагат и за регулаторни цели по опазване на околната среда от държавните агенции на САЩ, Канада, Дания и Япония.

Въпреки че е получавал много съблазнителни оферти да потърси хляб и реализация на Запад, професорът е убеден, че „камъкът си тежи на мястото“, и не се изкушава да отиде в тамошните корпорации. „Тук, в България, успяваме с техните средства да приложим нашите идеи - като реализация на сънищата, които някога имахме. Като прибавим и емоционалната страна, предизвикателството, че всичко това се прави в провинциален град, в периферията на Европа, удовлетворението е голямо. Да можеш да го направиш ти, който излизаш от една икономически слаборазвита, но интелектуално богата страна!“, вълнува се ученият.

			Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров: Дано има повече като него   Познавам проф. Ованес Мекенян като брилянтен колега. Той е пример за академичен човек с премерено чувство за достойнство. Човек, който винаги е добронамерен и желае нещата да се осъществяват, при това положително. Надявам се да има повече учени като него, за да може държавата да върви напред и да се развива.

Под ръководството на проф. Мекенян се трудят 35 изследователи. „Повечето са млади хора, но има и такива на моята възраст“, разказва изследователят. Какви заплати получават талантливите младежи, за да останат на работа в Бургас, вместо да потеглят към чуждестранните лаборатории? Химикът отказва да назове сумата. „Достатъчно, за да не емигрират“, гордо допълва той.

Преди броени дни екипът се е поздравил с поредния успех - спечелили проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. И преди са работили за престижната международна структура, това е третият етап на тяхното сътрудничество. От лабораторията обаче се гордеят с всеки успех, защото се състезават с конкуренти от цял свят на изцяло пазарен принцип. Проф. Мекенян е категоричен, че и в науката действа търговският модел. „Това  мотивира всеки от екипа да дава най-доброто от себе си. Ако се справим, печелим. Ако не - потъваме. Ние не получаваме държавна субсидия“, кратко пояснява той тайната на успеха си.

„Наука, наука и пак наука“, гласи рецептата на химика за качествено висше образование. Убеден е, че няма как да има добро образование, без да има развита изследователска дейност в университетите. Иска му се завършващите млади хора да имат и по-добри езикови и компютърни умения. „Академичната наука трябва да е в по-добра връзка с професионалната. У нас битува мнението, че учените и преподавателите са хора, които не могат да печелят. Напротив!

Науката може да храни

И то да храни добре“, убеден е бургаският изследовател. Годишната издръжка на лабораторията по математична химия е 6 милиона лева. Благодарение на многото договори с чуждестранни партньори учените не само посрещат спокойно разходите си, но и помагат на университета „Асен Златаров“.

Отказва на японци заради родния Бургас