Очаквано Финансовото министерство ревизира прогнозите си за част от основните макроикономически показатели за развитието на икономиката. Липсва оптимизма, че пазарът на труда тази година ще се възстановява с ускорени темпове. Така народният представител от ГЕРБ-Бургас Диана Йорданова коментира действията на министерството.Тя каза, че според новите прогнози безработицата ще намалее през 2014 г. едва с 0.1 процентни пункта при първоначално очакван спад от 0.3%. Всъщност колко близо сме до създаването на трайни работни места – тези, които реално ще отбележат напредък на пазара на труда? Прогнозата на министерството за безработицата е, че през  2014 г. тя ще се понижи слабо до 12,8%. За февруари статистиката показа, че нивото на безработица се е понижило слабо до 13,1%. Кое дава основание за този оптимизъм?
По-голямото търсене на труд ли или повишената икономическа активност?  През последните три месеца на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. броят на безработните се е увеличил с най-малко 20 хиляди души, като от началото на годината липсват и чуждестранни инвестиции. Опитът на страните, които вече са излезли от икономическата криза, показва, че трайните работни места  се създават в отрасли с висока добавена стойност и високотехнологични сфери – тези, които предлагат иновативни услуги. В тази посока са и съветите на експерти от Световната банка. Те посочват петте български сектори с много голям потенциал за развитие - преработка на храни, машиностроене и електроника, фармацевтичната индустрия и информационни и комуникационни технологии.
Ревизирани са и очакванията за растеж на икономиката, както и прогнозата за инфлацията. Ние сме скептични за изпълнението на новата прогноза на финансовото министерство, според която брутният вътрешен продукт (БВП) за 2014 г. ще нарасне с 2,1%. Не виждам откъде ще дойде този ръст при условие, че за първото тримесечие на 2014 г. дефлацията в България е най-голяма сред страните в Европейския съюз (ЕС) и достига нива от 2,1%. Припомням,  че прогнозата на МВФ за брутния вътрешен продукт на България за 2014 г. е да постигне растеж от около 1,6%.  На фона свитото потребление и увеличаване на спестяванията на домакинствата единственият вариант за постигане на по-голям ръст е чрез теглене на нови заеми и увеличаване на публичните разходи. Явно това е идеята на управляващите.  Значително занижени са и очакванията за преките чуждестранни инвестиции, които вече се оценяват на 2.7% от БВП вместо първоначално прогнозираните 4.1%. Ако трябва да обобщим, то от данните за първите месеци на 2014 г. няма особени поводи за оптимизъм, най-вече с червените лампички в приходната (ДДС и осигуровки) и разходната част (заплати, социални разходи, субсидии), както и по отношение на трансферите (дефицитът в социалните системи и липсата на нови приходи за общините).
Ако има причина за притеснение, то тя не е толкова в самото изпълнение, колкото във фискалната философия, това е философията, че през бюджета трябва предимно да се правят текущи разходи за сметка на инвестициите и че дефицитът, макар и в законните граници, трябва да се изпълва максимално с цел напрягане на социалните харчове. Тази политика може и да звучи популярно, но тя ощетява растежа и неслучайно възстановяването в страната върви слабо, а нови работни места така и не се създават.