В най-уязвимите райони и до 9-а степен

Почти всички сгради в България са подготвени за земетресение от 7-ма степен, а в най-високо уязвимите сеизмични райони, имат подготовка и проектни характеристики, които позволяват устойчивост до 9-та степен по 12 степенна скала. За това успокои проф. Емил Ботев, ръководител на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, пред "Фокус".

Той разясни, че на територията на нашата страна няма засилена активност на сеизмичността. "Ние сме в относително по-спокойна зона и в момента нямаме основания за сериозни опасения, защото нашите катастрофални земетресения се натрупват с много по-малка скорост. Това личи от измерванията, които провеждаме на повърхността на земята, тъй като по принцип и по света много трудно се изследват вътрешните, дълбоки части на земните недра. И при нас тези измествания, тези скорости на отместване на отделните повърхности на земните точки на земекорните блокове са много по-малки - 1-2 мм годишно като достигат до 3-4 мм при най-активните наши сеизмични зони. В сравнение с 30-35 мм годишно в южноегейската зона и 80-85 мм годишно в акваторията на Тихия океан в крайбрежието на Чили", подчерта проф. Емил Ботев.

Той припомни, че при земетресение напускането на сградата не трябва да се извършва веднага при усещане на първия трус. Може да се напусне само, ако сме на първите етажи и знаем, че можем да го направим до десетина секунди. Добре е да се изчака първата минута и когато затихне трусът, можем да напуснем жилището, без да използваме асансьора. Навън трябва да застанем максимално далече от сградите. Проф. Емил Ботев подчерта, че у нас няма условия за толкова силно земетресение, което да предизвика срутване на блокове.

В България няма основания да се очакват силни земетресения, но това не означава, че не трябва да имаме предварителната подготовка за по-силно земетръсно въздействие, каза още Ботев, ръководител на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

По думите му, при катастрофалните земетресения основните ефекти са последващи. „Това са обикновено пожарите, свлачищата, които водят до допълнително разрушаване на сградите и прекъсване на инфраструктурата. Затова е редно да се изключат и енергийните потоци в момента на напускане на сградата. А това напускане не трябва да се извършва веднага при усещане на първия трус, трябва да се напусне веднага, само ако сме на първите етажи и знаем, че можем да го направим до десетина секунди, защото обикновено при по-близките земетресения след първото усещане на трус най-силните амплитуди на въздействие следват след десетина-двайсет секунди" , каза проф. Емил Ботев.

Сеизмологът е категоричен, че на територията на България засега няма условия за силно земетресение, което да разруши блокове и да предизвика срутване.

Ботев разкри, че по две-три земетресения с магнитут над 8-ма степен се регистрират средногодишно на територията на цялото земно кълбо, основно в Тихоокеанския сеизмичен пояс.

Той смята, че зачестилите земетресения през последните дни са обичайни за сеизмичния фонд в цялата земна кора. „Вярно е, че само преди няколко дни се реализираха две такива земетресения, но примерно за миналата година нямахме нито едно такова. Така че засега все още не можем да кажем, че има рязко засилване на сеизмичността. Още повече, че пък на територията на нашата страна, която няма нищо общо с тихоокеанския сеизмичен пояс, ние нямаме такава засилена активизация. Територията на България е разположена в една вътрешноконтинентална част, където механизмът на земетресенията е съвсем друг и не е пряко свързан с контактите или противодействията на отделни плочи", обясни проф. Емил Ботев. По думите му, при големите земетресения участват океански плочи, които образуват големи напрежения и земетресения, докато в България земетресенията се случват на границата между малки земекорни блокове, поради което напрежението и съответните земетресения са много по-малки, допълни проф. Емил Ботев.