Всеки сам си управлява съдбата и държавата. Всичко може да се промени, стига да искаш, каза Георгиева в интервю за Plovdivutre.bg

Капка Георгиева показа новата си книга "Аз съм Дънов" снощи в книжарница "Хермес – Централ" в Пловдив. В нея от първо лице разказва за тежкия път на човек от състояние на пълна безнадеждност и опит за самоубийство до духовно израстване и преодоляване, благодарение на учението на Петър Дънов.

"След като не успях да умра, трябваше отново да се науча да живея", споделя тя.

Звучи шокиращо. Искали сте да се самоубиете и твърдите, че философията на Дънов ви е спасила?

Животът е шокиращ, на всеки човек. Това, че ние българите не умеем да си казваме болката, да бъдем докрай искрени един към други ни навлича много нещастия. На Запад хората имат психоаналитици, психолози. Ние разчитаме само на най-близките и верни приятели, защото за нас е срамно да си признаеш, когато си в тежък момент. С началото на книгата исках да шокирам, за да дам личен пример. Когата човек каже истината, такава каквато е, може да спечели повече, отколкото да таи и да трупа в себе си и по този начин да си докарва болести, както казва Дънов.

Кога ви мина през ума, че искате да сложите край на живота си?

Когато изпаднеш в тежък момент. Това идва като самозащитна реакция. Така, като че ли искаш да обидиш Бог. Когато приятелите ме предават, когато най-близките ми хора ме предават, значи и ти не съществуваш. Искаш да нараниш Господ. Аз цитирам в книгата майка Тереза, която в тежък момент от живота си възкликва: Господи, след като хората нямат души, ти съществуваш ли? Всеки стига до момент, в който иска да се разбунтува.

Кое от философията на Дънов ви помогна?

Цялостният му поглед. Т.е. той казва, че всички на този свят си взаимодействаме. Няма нищо случайно. Всеки човек влияе върху другия, всяко растение, дърво, камък е в синхрон и взаимодействие и общите усилия на цялото общество, природа, на човешкия интелект помагат за това човечеството да дръпне напред, да сме добре.

Вярвате ли на предсказанията му? В някой от тях Дънов твърди, че 2014 година ще бъде Ренесанса за България.

Не знам дали 2014-та ще бъде нашият Ренесанс. Не съм чела таково предсказание. Той казва следното: Ако ние българите успеем да си сътрудничим, да си помагаме един на друг, да гледаме философски на живота, да живеем в хармония със себе си и с другите, тогава България ще дръпне и ще стане първа сила и в Европа, и в света - като място, от което ще излязат най-интелигентните хора. Според него, ако не го сторим, и след 1000 години ще бъдем на същото положение. Казва, че ако не го направим, камък върху камък няма да остане от България. Т.е. в нашите ръце е дали ще преживеем Ренесанса. Това е учението на Дънов.

Обижда ли ви, когато някои хора си мислят, че с тези книги си правите реклама?

Няма как да си правиш реклама и ПР с нещо, което си изстрадал и написал. Първата ми книга за Ванга имаше огромен успех и стана първа в класациите. Това за мен е оценка на читателя, не го приемам като реклама. И благодаря, че и след 10 години в рамките на 4 дни книгата стана №1 на българския пазар. Т.е. аз искам да споделя това, което научих за себе си пред останалите хора. Купуват книгата, харесват я, звънят, спират ме по улиците, казват, че е написана прекрасно и че много са научили от нея. Това ме удовлетворява.

Според вас евроизборите през май ще обърнат ли политиката, ще има ли промяна?

Ако ние сами решим да обърнем събитията, можем да го направим много лесно. Българите трябва да сме наясно, че държим съдбата в ръцете си и ние сме тези, които управляваме държавата, а не някаква както я наричат върхушка. Всеки един си управлява съдбата и държавата. Въпросът е да го вярваш. Това е Дънов – омагьосаният кръг на живота. Ако искаш да си красив, уважаван от другите, трябва първи ти да се постараеш да си такъв и да спечелиш уважението на другите. Не става с желая го, излизам, харесайте ме. Трябва да направиш лична саможертва. Както аз направих, да си разкъсаш гърдите и да кажеш най-съкровените си моменти и преживавяния, за да може другите да ти повярват. Иначе всичко е фалшиво, като политиката в момента. Едно менте, на което ние хем се подиграваме, хем в същото време смятаме, че не може да бъде променено. А то може лесно.