Руските държавници искат да я ползват за тест

Според чл. 4 на Берлинския договор на "едно събрание от българските първенци" се предоставя правото да изработи преди избора на монарх "Органически устав" на Княжеството. За целта завеждащият съдебния отдел в Гражданската канцелария - Сергей Лукиянов, с помощта на проф. Марин Дринов и други видни български обществени дейци подготвя през септември-октомври 1878 г. проекта. Документът е изпратен за одобрение в Петербург. Този проект за Органически устав на Княжество България има умерено-консервативен характер. В Русия са направени някои поправки в по-демократичен дух. Смята се, че либералните среди сред управляващите кръгове на империята, начело с министъра на вътрешните работи граф Лорис-Меликов, са искали да "тестват" една такава конституция в новоосвободена България, за да видят до каква степен може да дадат права на народа в една бъдеща конституция на Русия, проект за каквато се готови в момента. За основа на нашата се взема белгийската от 1831 г. и правените по неин образец конституции на Сърбия от 1869 г. и на Румъния от 1866 г.
Измененият в Петербург проект е внесен за обсъждане от депутатите в откритото на 10 февруари 1879 г. Учредително събрание. Наред с това руското правителство препоръчва да бъде предоставена на Народното събрание "пълна свобода да изказва своите мнения по съществото на работа и да постановява решения, вземани единогласно или по болшинство на гласовете".
В Учредителното събрание вземат участие 229 
представители, от които 88 по избор - по 1 депутат на 10 000 души, 117 по звание, 19 назначени от руския императорски комисар, 12 представители на висшето духовенство и 16 - на малцинствата. Изборният състав е по-голям от посочената цифра, защото част от представителите на административните съвети и съдилища също са избрани от народа.
В Учредителното събрание продължава сблъсъкът между "младите" и "старите" от църковните борби, които в хода на Учредителното събрание оформят Либералната и Консервативна партия.
Либералите имат мнозинство в Учредителното събрание, тъй като към нея принадлежат повечето от народните представители по избор и голяма част от депутатите, присъстващи по право. Като водачи на либералното течение изпъкват Петко Р. Славейков, Петко Каравелов и Драган Цанков. Консерваторите са малцинство. Техни лидери са Тодор Икономов, Марко Балабанов, Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович, Тодор Бурмов. Между тези две групировки се разгаря остра дискусия за характера на бъдещата конституция. Принципите на консерваторите се свеждат до създаването на такъв държавен строй, който да осигури политическо господство на стария елит  и привилегировано положение. Те искат въвеждане на имуществен и образователен ценз на избирателите и за ограничаване броя на депутатите в народното представителство, за двустепенни избори и за създаване на Сенат (Горна камара), който да се противопоставя на "увлеченията на Народното събрание", което князът невинаги би могъл да контролира. Либералите атакуват остро и решително рапорта на комисията. Те се обявяват против ограничаването на правата на широките слоеве от народа. В речите си лидерите на либералното течение Петко Каравелов и П. Р. Славейков оборват предложенията на консерваторите и блестящо отстояват принципите на народоуправлението. Рапортът на комисията е отхвърлен и Учредителното събрание преминава направо към разглеждане на руския проект за "Органически устав на Българското Княжество". Приет е принципът на всеобщо избирателно право за навършилите 21 г. мъже и е отхвърлена онази част от проекта, която предвижда наред с избраните да има и назначени народни представители. Утвърден е еднокамарен парламент, което прави Търновската конституция по-либерална и от белгийската - регламентирано е демократично местно управление, провъзгласени са широки граждански права. Приети са и редица други принципи в либерално-демократичен дух: забрана на титли и на разделянето на съсловия
неприкосновеност на частната собственост, забрана на непредвидени в закона наказания и извънредни съдилища, както и на мъченията и на конфискуването на имот; забрана на всякакви отличия, освен военните и пр. Постановява се първоначалното образование да бъде задължително и безплатно; пълна свобода на печата, като се забранява цензурата (чл.79). Само печатането на църковните книги е поставено под контрола на Синода. Дадена е свобода и на сдруженията, но тук се поставя уговорката - които не носят "вреда на държавния и обществения порядък, на религията и добрите нрави". Така на 16 април преди 135 г. Търновската конституция влиза в сила. Независимо от по късните изменения, разширяващи правомощията на монарха, тя си остава най-демократичният основен закон на своето време.