„Това е една изключителна история“– казва Александър Дюма-син за романа си „Дамата с камелиите“, по който е създадена операта „Травиата“ от Джузепе Верди. Защото е истинска!
През 1844 година младият Дюма се запознава в операта с двадесетгодишната Алфонсин Плеси, известна като Мари Дюплеси. По това време тя вече е популярна и предпочитана компаньонка в Париж.

Писателят се влюбва в нея, но чувствата му са противоречиви – трудно му е да дели Мари, която не иска да се откаже от начина си на живот.Три години след запознанството им Мари умира от туберкулоза.

Мисълта за смъртта й покрусила Дюма. За да запечата образа й, той се изолирал от хората, затворил се в дома си и за по-малко от месец написал "Дамата с камелиите".

Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма –син още през 1848 г., когато е отпечатан. Веднага у него се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852 г. композиторът вижда в Париж преработения в драма роман "Дамата с камелиите", той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Естествено съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – Травиата/ Заблудената, Безпътната/.

Премиерата на операта се е състояла на 6 март 1853 г. във Венеция. Скоро операта Травиата става най-популярната опера на Верди. Камелиите се превръщат в най-модните цветя на епохата и остават такива чак до края на 19 век. Един букет от тях струвал 250 франка – внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на операта. Травиата се играе във всички театри по света и до днес, почти 160 години след създаването й.Прав е бил Дюма, който след като слуша Травиата казва: "След петдесет години никой не би си спомнил за моята "Дама с камелиите", но Верди я обезсмърти.

Травиата е била една от първите опери, изнесени от Оперната дружба в България. Премиерата се е състояла през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев. Режисьор е бил К.И. Михайлов- Стоян. Първото представление на операта Травиата в Стара Загора е било на 30 юни 1928 г., следват премиери през 1944, 1946, 1953, 1974, 1987 и 1992 години.

Най-новата премиера на операта Травиата на старозагорска сцена е през април 2012 г. с режисьор-постановчик Франк-Бернд Готшалк, художник – Борис Стойнов, хореограф –Андреас Песлер.

Диригент е Здравко, диригент на хора – Младен Станев, концертмайстор – Паулина Колева, корепетитора – Светлана Денева, Павлина Кангалова.
На 23 април от 19,00 ч. на сцената на Старозагорската опера в „Травиата“ от Джузепе Верди в ролята на Виолета Валери гостува талантливото сопрано със световна кариера Евгения

Брайнова. Тя е завършила НМА „П. Владигеров" при доцент /тогава/ Ж. Костова. Дебютира на сцена още като студентка в Учебния оперен театър на НМА /Сузана, Серпина/. Специализира в Баден /Австрия/ при проф. Ева Блахова, в майсторските класове на проф. Райна Кабаиванска в София и Сиена /Италия/, както и в Академията за високо майсторство към Арена ди Верона. С огромния си сопранов репертоар печели редица награди на престижни конкурси.

Гостувала е самостоятелно или с оперни трупи в Испания, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Египет, Гърция, Русия, Китай и др. От години живее и работи в Италия.

В ролята на Алфред е Мирослав Христов, който се реализира още от рано в Цюрих – първоначално в Международно оперно студио в Цюрих, а от 1996 г. вече е твърдо ангажиран в Операта на града. Българският тенор е пял под палката на някои от най-големите имена в диригентството – Рикардо Шеи, Кристоф фон Дохнани, Владимир Федосеев, Нело Санти, Франц Велзер - Мьост и др.

В ролята на Жорж Жермон – Крум Гълъбов, любимец на публиката на Старозагорската опера.

Удоволствието да дирижира „ Операта на оперите“ се пада на Здравко Лазаров.

Изключително е присъствието на хора, оркестъра и балета на Държавна опера Стара Загора в тази постановка! Състав, заради който идват режисьори от чужбина, най-добрите диригенти и постановъчни екипи.

Не пропускайте тази драматична история за Любовта – въпреки всичко и всички! Любовта, която е дар и наказание, но и светла материя, която винаги остава с нас – до края на целия ни един живот!