В Търновско мият “чурешите с удъ на чушмата”, в Банско поръчват „рачия и чебапчета”

Говорeща карта на диалектите в България подготвя екип от лингвисти от БАН. Тя няма да бъде озвучавана от актьори, а с гласовете на автентични баби и дядовци от различни части на страната, които ще приказват така, както говорят помежду си на село. Това съобщи доц. д-р Анна Кочева от секцията по диалектология и лингвистична география при Института по български език към академията.
Електронният вариант на картата вече е готов и може да бъде видян на интернет адрес http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/. Тя обаче все още е безмълвна. Към момента потребителят само може да я разгледа и види границите на близо 100 говора в България и извън нея в райони, заселени все още с българи, като територията около Скопие, части от Албания, Северна Гърция, Южна Румъния и Западните покрайнини. Предвижда се скоро с кликване върху дадено селище да се отваря прозорец, където ще могат да се изчетат характерните особености за този диалект, в това число и на лексикално ниво. Към момента обаче в правоъгълника излиза само наименованието на говора. Предвижда се картата да бъде отпечатана и на хартия до 24 май, като тя ще се сгъва по подобие на пътните карти, пише "Монитор".
Някои се шегуват, че диалектната ни карта е на три морета. Нейната задача е да представи българския диалектен език в неговите историко-географски граници, поясни каза още доц. Кочева и подчерта, че има разлика между езикова и държавна територия.
Картата е направена за няколко месеца. Освен от доц. Кочева в разработката са участвали още от доц. Лучия Антонова, доц. Славка Керемедчиева и доц. Лиляна Василева.
„Шуменският език” обогатява младежкия сленг с регионални разновидности на вървежни лафове. Така например геур, което идва вероятно от гяур, в днешно време означава лош човек. Послушен пък е сушан и е възможно да идва от детско-бебешкия говор. „Манаф” казваш на някого, като искаш да му подчертаеш, че ти е мил и не е това, което би си помислил от първо чуване човек. По-разбираемо е локалното „джибряк” (по аналогия с чиляк - човек), което в случая означава пияница или такъв, който употребява алкохол. Звучно е съществителното тапир, с което се назовава някой, когото на литературен език бихме определили като заспал.
Любовницата в Родопите се нарича „галеница, гальовница” или „драговница”, но не я любят, а я „драговат” или „миловат”. За разлика от нежното й название годеникът в Македонския край е „свършеник”, а годеницата - „свършеница”. „Не сум свършен, сум бекяр”, т.е. не съм сгоден, ерген съм.
В Банско и ергенинът, и жененият си поръчва в механата „Две чила рачия и чебапчета”. В Западна България „дедо руча бел хлеб”, а във Варненско дядото яде бял хляб. В Шуменско се оплакват: „Ас седи тры нни женна и без лебиц” („Аз седя три дни жадна и без хлебец”). В Родопите „пишкат” вратата, т.е. бутат я. А ако сте изгубили пътя за Котел, ще ви упътят: „По пък’я, по пък’я, към Кок’ел”. В Трънско изразът „пуна вуна буе” изразява истинско бедствие - „пълна вълна с бълхи”. „Пуна фута тругунье” обаче е повод за истинска радост, защото означава „пълна престилка със сливи”. Повод за смях е почти непреводимият израз „окендрил пижок на гранка”, което е просто „качил се охлюв на клон”. В село Еркеч (Източна Стара планина) “хуубах мееж не се бои от дееж”, т.е. „хубавият мъж не се бои от дъжд”, а в Тетевенско знаят, че има на „гол пен геба и на гол зебер кеща” („на гол пън гъба и на гол зъбер къща”). В село Чупрене има ли нещо на аванта, което можеш да вземеш и да бягаш, ти казват: “Када кум прасе и ти вречу.”
Говорът в Търновско и Габровско се смята за най-правилен, но също има някои отклонения от книжовната норма. Основното от тях е свързано с т.нар. редукция при изговора на членуваните съществителни имена от женски род – горЪта, водЪта, рекЪта. При старите хора има и допълнително изпускане на някоя съгласна и така вместо вода се получава думата удъ.
Друго от нарушенията пък е т.нар. мекане, което по принцип си е характерно за Централна Северна България. При небрежен изговор, особено между по-стари хора в Търновско често се наблюдава и изпускане на някои съгласни или промяна на Ж и Ф в Х – ноХче вместо ноЖче и Хурна вместо Фурна. За търновските села са характерни и напълно необяснимите от гледна точка на развитието на езика форми чУшма и чУреши вместо чЕшма и чЕреши.