Днес празнуват: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина и др.

Гергьовден, или Денят на Свети Георги - един от най-важните и най-красивите празници през пролетта. В народа той е свързан със селското стопанство (Джордж на гръцки означава "земеделец"), с животновъдството и по-общо с пролетта и обновяването на природата. В България Св. Георги се смята за един воин, защитник и покровител на овчарите и добитъка им.

Някога годината бе разделена на два цикъла: от деня на Свети Георги до деня на Свети Димитър през октомври и от Димитровден до Гергьовден. На този ден, овчарите, които обикновено били наемани за лятото до края на октомври, излизали със своите стада на полето. Едър рогат добитък и, особено, овцете в продължение на много векове са били основен улов в българското патриархалното семейство. Затова в този ден традиционните обичаи и обреди са свързани с овцете грижите за тях. В нощта преди празника се организира тържествено доене на млякото от овцата, която първа роди агнетата през тази година. До кофата с червен конец вързват букет от пролетни цветя, а в кофичката поставят монета, за да бъде млекодобива висок през цялата година. Също така, заплитат с черен конец венец от див здравец, коприва, къпина, глог, и с него украсяват главата на овцата. Същият ореол закачят и на вратата на кошарата. Една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман за да раждат овцете женски агнета. На Гергьовден за първи път в годината се готви и прясно сирене, но не го солят, за да не пресъхне овчето млякото.

Пролетната трева, цветята и младите клони на дървета имат специално място във всички церемонии. Жените и децата излизат рано сутрин на поляната и събират диви цветя с които после украсяват прозорците и вратите на къщата. С клонките от зелен бук, дъб или ябълка украсяват вратите, масите и стаите. А с различни лечебни билки и растения като: чесън, къпини, глог и коприва - обикновено използват за традиционният пазител на животните.

Смята се, че в нощта преди празника съкровищата заровени в земята започват да "играят". Нощта е също подходяща за всякакви догадки и ходене на гледачки. Като цяло, магията придружава празника във всичко. В древността вярвали, че на този ден може да се отнеме плодородието. Следователно, за да се предпазят хората поставяли през нощта извън къщите на входа шепа сол (на сутринта тя се слагала в яденето на овцете и колана на жените), и рано сутринта мъжете бързали да заровят в средата на своите ниви червено великденско яйце. На някои населени места в Западна България, в същото време изгаряли сламата останала от Бъдни вечер. На този ден, дори и не мислят да искат сол или закваска за кисело мляко от съседа - това се смята за лоша поличба. От особено значение в този ден е утринната роса. Смята се, че ако се освежиш на тази сутрин с майската роса, тогава през цялата година ще бъдеш жив и здрав. Дъждът, който вали на този ден се цени като златото.

Гергьовден е свързан с традиционната и богата трапеза. За празничната трапеза домакинята приготвя специален обреден хляб ("боговица"), на която тя вае от тестото фигурки на овчара и овцете. В чест на Св. Георги във всеки дом (в селата това е традиция) колят младо агне. Преди това, на главата му поставят венец от цветя, които са били събрани сутринта, а на лявият рог запалват свещ и се прочита молитва. Обикновено, агнето го колят пред входната вратата и кръвта я изливат в реката или в някой мравуняк (овцете да се плодят като мравките). Кожата на закланото агне, според обичая, отива като дар на църковният храм. Традиционното ястие на празничната трапеза - "агне печено на шиш" и "агнешка дроб сърма". На масата се пие вино и се пеят песни. След като хапнат, хората започват да танцуват хоро. Хорото води най-известният овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка.

Именници са: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Горица.

Гергьовден - това е също празник на Българската армия. В годините след Освобождението на България от турско робство, военните паради на този ден постепенно започнали да набират скорост и да се утвърждават като важен ритуал. На сутринта на площада пред Паметника на Незнайния воин в София президентът на страната, както и народът обикновено посрещат Парад на българската армия, а Глава на Българската православна църква освещава военните знамена. Половин час по-късно започва демонстрацията на военна техника и авиацията на площада на Александър Батенберг Първи в центъра на столицата на България.