Месят хляб и откриват Балканджийска мандра

Празничната обредност за Гергьовден е всеобхватна. В българските народни представи свети Георги се явява като покровител на нивите и стадата, на плодородието, изобилието и растежа. Затова народа казва: "Голям ден Великден, йош по-голям Гергьовден"

Рано сутринта, стопанинът трябва да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Такава клонка се забучва и в нивата, градината, лозето, бостана и ливадите, за да може живителната енергия на разлистеното дърво да се прехвърли върху тях. Преди изгрев слънце се берат и лековити билки и треви, които връзват на котлите за мляко, слагат в нощвите и върху печеното агне, закърмват с тях овцете и останалия добитък.

Връзват се гергьовски люлки, окичени със зеленина. На тях е добре всеки да се полюлее за здраве. Освен люлка, на зелено дърво се окача и кантар, на който всички минават да се претеглят. Ако човекът е наддал на тегло от миналия Гергьовден, се тълкува като добър знак за добра и здрава година, ако е отслабнал – е на лошо.

Голяма жизнена сила народът приписва на гергьовската вода. Дъждовен Гергьовден предвещава добра и плодородна година. Не случайна е и поговорката "Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица". Широко разпространено, особено сред жените е и обредното търкаляне на голо по гергьовската роса за здраве, хубост и плодовитост.

Програмата на празника в етнографския комплекс включва:

11.00- 15.00 ч. Възстановки на Гергьовденска обредност
- месене на Гергьовски хляб - Самарджийска къща
- Гергьовска люлка и кантар - из зелените площи

11.00 ч. - Изложби
- Откриване на обект Балканджийска мандра
- "Обредни хлябове от Габровско"–резбарска работилница / ІІ етаж /
- "Гергьовска обредност"- от фонда на АЕК "Етър", Изложбена зала до билкарницата
- "Морето и моряшката съдба. Символи на храбростта" - гостува Военноморски музей Варна – Изложбена зала

В 11.30 ч. започва фолклорната програма пред църквата "Свето Богоявление", в която ще се изявят Фолклорна танцова формация "Боженци", Фолклорна група при НЧ "Св. Климент Охридски- 1899" с. Сенник, Фолклорна група "Самодиви" и Група за изворен фолклор при НЧ "Хр. Ботев-1923", с. Драгановци - Фолклорен Ансамбъл "Сивек" при НЧ "Габрово-2002".

"Обредни хлябове от Габровско"

Хлябът заема важно място в живота на хората, присъства и в делник, и в празник. Освен храна той е символ. Хлябове се приготвят при трудовите обреди, в дните от празничния календар, с хляб започва и свършва земния път на човека. Обредните хлябове имат специфична пластична украса взависимост от повода, за който се месят. Изложба представя именно спецификата на обредните хлябове от Габровско.

Балканските мандри са примитивни двустрешни постройки, разположени по билото на Балкана. Свързани са с лятното пасбищно отглеждане на овцете и доенето на мляко от овчарите. Инвентарът им се състои от бакърени казани, дървени каци, корита, ведрици за доене,гюмове, платнени цедачки и др.

В мандрите млякото се събира и се преработва на сирене, кашкавал, масло, извара и др. Работят от Гергьовден / 6.V./ до Илинден /20.VII./, след което се затварят и инвентара се прибира по селата. Последната действаща мандра се е намирала в местността Узана е и работила до 70-те години на XX в.