Необикновени зрелища на Земята

Като сцени в научнофантастичното кино

Една от най-известните сцени в научнофантастичното кино е заснета в края на 1968 г. в хита "Планетата на маймуните". Голяма част от снимките на филма са в Ред Рок Каньон – природен парк в Калифорния, където червено оцветените скални образувания изглеждат така, сякаш се намират на Марс. И Ред Рок е само едно от многото места на Земята, които са толкова странно изглеждащи, че сякаш е трябвало да бъдат на друга планета.

Това са 10 извънземни пейзажи тук, на Земята

Пустинята Атакама, Перу/Чили
Атакама, която се простира на 1000 км от южната граница на Перу до северната в Чили, е това, което климатолозите описват като абсолютна пустиня. Тя е изпълнена със сухи участъци, където валежи от дъжд никога не са регистрирани. В резултат на това тази огромна площ е напълно лишена от растителност. Заради това не е трудно да си представим Атакама като част от Марс, например. Това е една от причините НАСА да използва чилийската пустиня като тест за полети в Космоса. През 2005 г. сонда на НАСА открива микробен живот в привидно безплодната почва на Атакама, което учените се надяват, че ще бъдат в състояние да направят и на Марс.

Лунните кратери, Айдахо, САЩ
Този регион от 1600 квадратни километра има зловеща прилика с лунната повърхност. Пейзажът е резултат от движението на земната кора през последните 30 милиона години. При движението си кората освобождава натиска върху горещите скали под земята, в резултат на което магмата преминава през пукнатините в повърхността и води до многократни периоди на вулканична дейност – най-скорошната от които е от преди около 2000 години. При това изригване лава минава през поредица от дълбоки пукнатини, които се простират на 84 км. Така наречените лунни кратери са смятани за учените за все още активна сеизмична зона, където е възможно бъдещи изригвания отново да променят нейната повърхност.

Долината Макмърдо, Антрактида
Най-големият регион в Антарктика, който не е покрит със свят, е ветровита, замръзнала пустиня, чийто неравен терен изглежда така, сякаш принадлежи на Плутон. Нейните долини, простиращи се на 15 000 кв. км, са издълбани от ледниците, които са оставили след себе си натрошени камъни, чакъл и баластра, износени от суровите атмосферни условия и силните ветрове. На повърхността се намират морски седименти, в допълнение към пясъчните дюни и пепел, които покриват слой на почвата, датиращ от милиони години. Липсата на лед прави този район по-лесен за изследване от учените.

Етоша, Намибия
Когато учените изследвали изображения, заснети от космическа сонда на луната на Сатурн - Титан, открили зловеща прилика с едно място на Земята – районът Етоша в Намибия. Етоша, което означава "голямо бяло място" на езика на народа овамбо, е 4800 кв. километра пустиня, съставена от блещукаща, суха, изпечена глина, който определено изглежда извънземна.

Окото на Мавритания, Мавритания
Вие вероятно сте виждали снимки на мистериозното голямо червено петно на Юпитер, което представлява гигантска буря с размери три пъти колкото тези на Земята. Но гледана от Космоса, и на нашата планета има подобно странно изглеждащо място. Структурата Ричат, наричана още Окото на Мавритания, е гигантско кръгло завихряне, около 50 км в диаметър. Когато астронавтите забелязали структурата през 1960 г., решили, че е кратер, оставен от огромен метеорит. Днес те смятат, че това е скално образувание от палеозойски кварцити, оголено от ерозия.

Термалните дупки край Галапагос, Тихия океан
Най-странното, най-извънземно място на Земята със сигурност е дъното на най-дълбокия океан. В средата на 1970 г. учените открили особено странно място – хидротермални отвори, простиращи се на 2 км по дъното на океана близо до Галапагоските острови в Южния Пасифик. Проникващата през вентилационните отвори вода е загрята от вулканичната активност до 400 градуса по Целзий. Тази гореща вода разтваря метали и соли и в крайна сметка се излива като черна като катран маса. През отворите минава също и сероводород, който е отровен за повечето живи същества. Във вентилационните дупки обаче живеят бактерии, които го използват като източник на енергия. Учените смятат, че тези микроби наподобяват най-ранните форми на живот в океаните на Земята.

Вулканът Килауеа, Хаваи
Венера, втората най-близка планета до Слънцето, е дом на повече вулкани, от която и да е друга планета в Слънчевата система. Затова пейзажът й е съставен главно от равнини от базалт - вид скала, образувана от потоците лава. Най-близкото нещо на Земята до Венера са хлъзгавите черни базалтови формации на хавайския Биг Айлънд. Килауеа е най-младият и най-южен вулкан на острова, както и един от най-активните в света. От 1952 г. до днес е имало повече от 34 изригвания.

Пустинята Пинакълс, Австралия
Дори и да сте художник, рисуващ илюстрации за научно-фантастичен роман, най-вероятно няма да можете да си представите извънземния пейзаж на пустинята Пинакълс. Този участък от националния парк Намбънг в Австралия се гордее с хиляди скални образувания, които се издигат от жълтите пясъчни дюни - някои с куполи, други назъбени, трети с остри ръбове като колони. Странните скали, някои от които достигат до 3.5 м височина, са варовикови образувания, изваяни от времето в продължение на милиони години.

Реката Рио Тинто, Испания
Испанската река Рио Тинто изглежда като водоем от някакъв чужд свят, в който астронавти са си изградили миньорска колония. В продължение на хиляди години поколения миньори са копали шахти в местната почва в преследване на минерални богатства. Римляните са изработили някои от първите си монети от златото и среброто, добито в района на Рио Тинто. Днес това е един от най-важните източници на мед и сяра на планетата. Но замърсяването от хиляди години на рудодобив се е отразило върху реката, чиито води са наситено червени поради високата киселинност, тежките метали и бактериите – подобни на форми на живот, които учените се надяват, че ще намерят на далечни светове като Марс или луната на Юпитер – Европа.

Уайотапу, Нова Зеландия
Представете си един суров, негостоприемен чужд свят, където повърхността кипи и е обагрена в ярко оранжево и жълто, скрита от гъсти мъгли. Това трябва да ви даде доста добра представа за Уайотапу - термична площ от около 18 милиона кв. км в Нова Зеландия. Пара и газове създават мехурчета от кал на мястото, което някога е било вулкан. Уайотапу е популярна туристическа дестинация, но посетителите са предупредени да останат на специално направените пътеки, за да не пропаднат през тънката земна кора и да бъдат изгорени от горещите геотермални газове или течности.

 

Галерията можете да разгледате тук.