На 9 май празнуваме Летен Никулден

Християнската църква въвежда празника през ХІ в., когато са преместени светите мощи на Николай Чудотворец от Балканските земи в гр. Бари в Италия. Българите наричат празника „Сухи Св. Никола”, „Лятна Никулка” и го почитат за предпазване от суша, градушки и наводнения. На този ден не трябва да се работи, за да не се разгневи светецът и да накаже хората с природни бедствия.

На Летен Никулден в Западна България се изпълнява молебен за дъжд, шествие, наричано „Покръсти”, „Скръсти”, „Кръстоноше” или „Кръсти”. След черковната служба девойките взимат иконите и водени от свещеника обхождат селското землище с песни, с които молят светците и небесните сили да изпратят дъжд за посевите. Попът прави водосвет на свещени дървета, на оброчища, на извори и кладенци. Накрая „за дъжд, за полята” в селото се прави курбан за Св. Никола.

На Летни св. Никола ( и на други пролетни празници, и когато настъпи суша) се прави и друг старинен и интересен народен обичай за дъжд - Пеперуда, Додола. Наричат го още „Перунига”, „Вай-дудула”, „Росоманка”. Момите избират едно малко момиченце, което трябва да е сираче, и го наричат „пеперуда”. Вярват, че с молбите и плача си сирачето ще трогне небесните сили, и те ще изпратят дъжд. Обличат „пеперудата” в стара, дрипава женска риза или покриват тялото й на голо със зеленина от букова шума, бъз или бръшлян и така тя заприличва на движещ се зелен храст. На главата й поставят зелен венец и невестинско було и закрепват мъртва жаба и кост от „незнаен” гроб. После цялата пеперударска група тръгва да обикаля къщите в селото. Стопанките ги посрещат с котле с вода и обилно поливат „пеперудата”. Девойките пеят песни, с които отправят молба за дъжд към Бога, а „пеперудата” танцува, като се отърсва от водата и размахва зелени клонки встрани, като така наподобява летежа на пеперуда. Когато танцът свърши, стопанката посипва момичето с брашно от сито и нарича дъждът да се сипе „както се сипе брашното”. Пеперударската дружина обикаля и всички кладенци, чешми и извори и накрая отива на реката. Там разтурват обредната украса на „пеперудата” и я хвърлят по течението на реката. Изкъпват момичето „пеперуда” и всички се плискат с вода, като си пожелават да завали дъжд. Накрая участничките в обичая се нареждат около празнична софра край реката.

Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия и още от детски години проявявал истински християнски добродетели. По-късно Свети Николай става архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), умира на 6 декември 342 г. (Зимен Никулден) и светите му мощи се пазели в града до 1087 година. През управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, създатели и разпространители на славянската азбука. Солунските братя са канонизирани за светци още в края на IX век. Кирил и Методий превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги. С това дело те полагат основите на старобългарския литературен език.
Кирил и Методий отиват в Моравия през 863 г. по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква. През 867 г. братята защитават делото си пред папата в Рим, където Кирил, чрез ораторските си умения принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г. и е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
Делото на Кирил и Методий е продължено от техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Празникът 11 май е честван за първи път през 1851 в Пловдив по инициатива на Найден Геров. През 1857 г. е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението на България той става всеучилищен празник на славянските първоучители. През 1892 г. Стоян Михайловски, учител в Мъжката гимназия в Русе, написва текста на химна "Върви народе възродени". През 1901 г. учителят от Ловеч Панайот Пипков написва музиката към текста.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния - на 11 май. На този ден празнуват всички, които носят името Кирил, Кирила, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи.

На 12 май християнската църква почита Св. Герман - патриарх на Цариград през VІІІ в. и борец срещу иконоборството. Според народните представи Св. Герман е господар на градушката и затова го наричат „Герман-градушкар”. В Северна България на празника се прави обичай за дъжд, наследен от древни времена, и наричан „Герман”, „Джерман”, „Гечо”, „Герги”, Калоян”, „Скалоян”, „Кабаиван”. Жените изработват гола мъжка фигурка от кал или глина, с отбелязани с въглен уста и очи и с ярко очертан голям полов орган-.символ на плодородие. Фигурката Герман символизира мъртвец със скръстени ръце и закрепена запалена свещ в тях. Куклата полагат в „ковчег”- сандък от дъски и го отрупват с цветя. После започват да го оплакват, както истински мъртвец, като в нарежданията на жените се обяснява, че Герман е умрял от суша.

Следва „погребение” подобно на истинско. Нарежда се поменална трапеза направо на улицата, за да се присъединят към нея всички минаващи хора. Вярва се, че след извършването на този обичай сушата ще свърши и ще завали дъжд. Ако ли започнат продължителни проливни дъждове, изравят глинената фигурка и я хвърлят в реката, за да спрат пороищата.