Президентът остро осъди политиката на разделение на център и периферия в Европа

Гласуването на закона за МВР също е сред водещите теми на всекидневниците.

„Депутатите почти приеха закона за МВР
След 13-часов маратон малко преди полунощ народните представители почти приеха промените в закона за МВР, като оставиха за тази сутрин само преходните и заключителни разпоредби на устройствения закон.
Главният секретар ще бъде назначаван от правителството. Досега това се случваше с указ на президента.
Освен това главния секретар вече ще има мандат от пет години. Досега нямаше такова изискване, но на практика с идването на всеки нов министър, постът се заемаше от различни хора. В закона е записано още, че главният секретар ще може да има и заместник, който се назначава от министъра на вътрешните работи.
Според друг текст за представителни синдикати ще се приемат само онези с поне 5% членове от служителите на министерството и които имат звена в 1/3 от структурите му. От шестте полицейски синдиката само два отговарят на условията - Синдикалната федерация на служителите в МВР и Националният синдикат на гражданската администрация в МВР.
С промените в закона се възстановява структурата на МВР с няколко "големи" дирекции - "Пожарна", "Охранителна полиция" (униформените полицаи на улицата, КАТ, жандармерия) и "Криминална полиция". Ръководството на ведомството в лицето на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов промени този модел и обединиха "Криминална полиция" и "Охранителна полиция" в една обща структура." - в. „Сега".

„Продължаващото обсъждане на проектозакона за МВР предизвика поредния словесен сблъсък между БСП и ГЕРБ и взаимни обвинения в лъжи и популизъм. 
Лидерът на най-голямата опозиционна партия Бойко Борисов обяви в кулоарите на парламента, че управляващите лъжат полицаите с обещания за по-високи заплати след одобряването на закона. В отговор шефът на вътрешната парламентарна комисия Атанас Мерджанов заяви, че бившият премиер спекулира целенасочено, за да пречи на промените в системата. 
Размяната на реплики по темата се изостри в последните два дни, когато, по настояване на социалистите, парламентът работи извънредно, за да приеме окончателно обемистия устройствен закон, подготвен от правителството и предвиждащ някои съществени промени в работата на МВР, както и в назначаването на ключови фигури в системата. ГЕРБ периодично отказва да влиза в зала, поставяйки под въпрос наличието на кворум, за да продължи работата на Народното събрание.
В пространно изявление пред медиите тази сутрин, след като отново не изпрати депутатите си в пленарната зала, Бойко Борисов каза, че лидерът на БСП Сергей Станишев настоява за ударното приемане на закона, за да излъже полицаите, че ще им вдигне заплатите, но всъщност не разполага с финансов ресурс за това..." - в. „Дневник".

„Народното събрание реши да удължи петъчното си работно време до окончателно финализиране на Закона за МВР след часове спорове за оставката на Мая Манолова от заместник-председателския пост.
Депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев от ГЕРБ обаче се намеси и поиска поименна проверка на кворума. След нея стана ясно, че в залата присъстват само 107 депутати.
Заради липсата на кворум Мая Манолова закри днешното заседание и обяви следващото редовно заседание на парламента на 28 май (вчера депутатите си гласуваха парламентарна „предизборна почивка" от 14 до 23 май)..." - в. „24 часа".

Вестниците цитират и президента Росен Плевнелиев във връзка с честването на Деня на Европа.

„Исторически Европа навлиза в нова фаза - преди и след събитията в Крим, а последиците от нарушаването на международните правни норми от страна на Русия ще са осезаеми в дългосрочен план. Това каза президентът Росен Плевнелиев на пресконференция пред водещи германски медии в Берлин на тема „Югоизточна Европа и България в контекста на кризата в Крим", съобщиха от президентския пресцентър.
В Деня на Европа държавният глава изрази убеденост, че украинците могат да изберат пътя на европейското и демократично развитие. „Не мога да допусна, че този път ще им бъде забранен, само поради географското им положение. Значи ако си съсед на Русия или се намираш в сферата на нейните интереси, това означава, че не можеш да станеш член на ЕС, независимо от това, че народът ти го желае. Аз не разбирам това. Политиката на „Велики сили" и „периферия" между тях е много опасна за Европа и едно доказателство за това е миналото на Балканите", заяви държавният глава в Берлин.
Росен Плевнелиев коментира, че вместо модерна дипломация, основаваща се на ценности и правила, в Крим беше приложена военна сила, окупация, нелегитимен референдум и насилствено присъединяване на територия. „Действията на Русия днес са в противовес на реда в Европа след Втората световна война, който се основава на принципа на спазване на правилата, на предвидимост в действията и на усилия за постигане на доверие, както и границите в Европа никога повече да не бъдат променяни едностранно", каза президентът и отново апелира за решителни действия за завръщане към принципите на правовата държава и международното право.
Българският президент остро осъди политиката на разделение на център и периферия в Европа, за която допринесоха и руските действия в Крим. „Имаме нужда от ЕС, в който няма център и периферия и в който всеки е важен. Ние имаме нужда от ЕС, който може да се наложи на глобалната политическа сцена. Имаме нужда от нова вълна на интеграция в Югоизточна Европа и в Европа като цяло. Имаме нужда от ЕС, който може да помогне за провеждането на свободни и демократични избори в Украйна", категоричен беше Плевнелиев..."- в. „24 часа".

„Държавният глава предупреди, че при негативно развитие на ситуацията в Украйна е напълно възможно Балканите да бъдат следващият дестабилизиран регион. „Няма по-сигурен начин да се дестабилизира Европа от едни слаби и разединени Балкани", заяви Плевнелиев. Според президента, реална е опасността Югоизточна Европа „да бъде дестабилизирана отвътре чрез националисти, олигарси, корупция, пропаганда и енергийна зависимост".
Росен Плевнелиев предупреди още за възможността в новия Европейски парламент да бъде представена „силна антиевропейска група", затова държавният глава призова на национализма да бъде противопоставен патриотизъм, а на изолацията и дестабилизацията - европейската интеграция. „Решението срещу енергийното оръжие е енергийният съюз, а срещу зависимите медии като пропагандни машини могат да бъдат поставени медии, които са свободни и казват истината", допълни президентът.
„Важно е Европа да не се връща обратно в 19 век, докато си играем на „велики сили" и „периферия", а да я позиционираме в 21 век чрез една нова фаза на интеграция за по-силен и открит ЕС на глобалната сцена. При това трябва да заздравим трите двигателя на ЕС - демокрация, интеграция и пазарна икономика", каза още президентът Росен Плевнелиев.
В отговор на журналистически въпрос относно налагането на нови санкции спрямо Русия от страна на ЕС, президентът посочи, че по този въпрос Европа трябва да вземе единно решение, основано на принципи и ценности, а България трябва да подкрепи това решение. 
Във втория ден от работната си визита в Германия държавният глава проведе среща с депутати от Комисията по външна политика на Бундестага, във фокуса на която отново бяха темите за ситуацията в Украйна, процесът на разширяване на ЕС в посока към Западните Балкани и предстоящите избори за Европейски парламент..." - в. „Стандарт".

Кампанията за евроизборите също е сред темите на печата в събота.

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица, регистрирани от ЦИК като кандидати за членове на Европейския парламент и обяви резултатите на сайта си. Проверени са 173 лица. Сто четиридесет и пет лица не подлежат на проверка по силата на закона.
Сред имената, наред с вече известни на обществото, е и съпругата на големия оперен певец Никола Гюзелев - Анна Мария Гюзелева, която е шеста в листата на националния фронт за спасение на България..." - в. „Труд".

„С решение, с което отхвърли подадения сигнал за нарушения на Изборния кодекс от страна на политическа партия "Атака", Централната избирателна комисия доказа, че е нарочна функция на един Изборен кодекс, създаден с цел да обслужва управляващата коалиция ДПС, БСП, АТАКА, се казва в становище на "Протестна мрежа". В него се посочва, че аргументите на Комисията не са по същество и са "напълно неподходящи за институция от подобен род".
"Твърдението, че общите билбордове на партия "Атака" и телевизия "Алфа" не представляват призив за гласуване, е несериозно - призивът за гласуване е сбор от елементи, които съставят такова послание, но незадължително изписано "гласувай за". Посланието в случая се съдържа в поставения номер на бюлетината за гласуване на билбордовете по автомагистрала "Тракия", смятат от организацията.
От "Протестна мрежа" посочват също, че е задължение на ЦИК да провери подадения сигнал за наличие на поставени номера на бюлетина върху билбордовете, вместо да внушава възможна манипулация на снимките. От организацията казват, че ще обжалва решението на институцията, тъй като тя не оборва нито един от фактите, описани в сигнала." - в. „Дневник".

„Предизборните кебапчета и курбани не са единственият бонус за избирателите по изборите.
Хиляди българи щурмуват партийните централи, за да бъдат наети за застъпници на 25 май и да си докарат прилична сума към семейния бюджет. Хонорарът стига 58 лв., показа проверка на "Труд".
Всяка партия има право на 1 застъпник във всяка от 12-те хиляди секции.
Изненадващо най-много плащат за застъпници в Разград..." - в. „Труд".