За догодина прогнозират растеж на инфлацията

Позитивно движение напред, но на ниско равнище, далеч от предкризисните нива – това прогнозираха учените от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на Годишния си доклад за икономическо развитие и политики в България за 2014 г. Според тях през миналата година българската икономика е отбелязала скромен икономически растеж от 0,9% в реален размер, а очакванията за 2014 г. са за растеж на БВП от 1,7%, който може да се ускори до 2,4% догодина и да достигне 3% през 2016 г.

В момента стагнацията е основен проблем на българската икономика, заяви проф. д-р Митко Димитров, директор на Института. Прогнозираният ръст ще се случи, ако продължи възстановяването на европейската икономика, от която сме силно зависими, добави той. По думите му единствената възможност сериозно да се увеличат темповете на растеж е, ако се подобри работата на институциите. Въпреки това не може да се очаква особено голяма промяна, защото това е проблем, от който страдаме през целия период на прехода.

Вътрешни резерви за растеж може да се търсят и при подобряване на човешките ресурси, пазара на труда или създаване на по-благоприятна бизнес среда, смята и проф. д-р Искра Белева. Не е без значение и по кой път ще поеме страната ни в обезпечаване на енергийните ресурси. Належащи са и спрените реформи в образованието, здравеопазването и пенсионната система, каза още тя.

Това е третият годишен доклад, в който учените от БАН представят оценките и очакванията си за икономическо развитие и политики в България. Според него безработицата ще намалее от 12,9% през 2014 г. до към 12% в края на 2016 г.

От догодина ще започне и по-чувствителен растеж на инфлацията, което донякъде ще се дължи и на увеличаване на цените на тока, които в момента са изкуствено задържани, заяви Иглика Василева, един от авторите на доклада. По думите й инфлацията да се задържи на ниско ниво поради умереното развитие на международните цени, ниското вътрешно търсене и не на последно място – забавеното увеличение на административните цени.

Макроикомическите прогнози показват, че все още пред икономическото развитие на България има изключителна несигурност. Към момента се наблюдават известни признаци на подобрение на вътрешното потребление на дребно. Няма как да имаме висок икономически растеж, защото България има догонваща роля в ЕС. Това, което се наблюдава като тенденция, е положителният принос на външния сектор към растежа.

Положителна черта на икономическата политика през 2013 г. е запазването на макроикономическата и фискална стабилност, като държавният дълг остава под 20% от БВП, въпреки реализирания дълг през 2013 г., се посочва в доклада. Пак там се казва, че увеличените социални плащания през миналата година имат краткосрочен ефект и няма да доведат до растеж.

Като цяло икономистите на БАН очакват 5 - 6% ръст и при износа, и при вноса, но остава проблемът за износ на суровини и материали основно с ниска добавена стойност. Няма да се промени географската структура на експорта, но той леко се измества на Изток, особено към Китай, заяви гл. ас. д-р Виктор Йоцов. Увеличеният износ на непреработени продукти обаче не е признак на растеж, заяви той. За да е двигател на растежа, експортът трябва да е диверсифициран. През последните години диверсификацията намалява, а концентрацията расте, посочи експертът.

Що се отнася до фискалната политика, докладът отчита, че през 2013 г. тя се е ограничила до запазване на финансовата стабилност за сметка на повишената суверенна задлъжнялост. В това отношение тя изигра положителна роля, защото не допусна развитието на сценарии за неконтролирано харчене на държавни пари, посочи гл. ас. д-р Емил Калчев от Института. Фискалната политика обаче не можа да стимулира по-интензивен икономически растеж, добави той.

Кредитен туризъм и концентрация на банките в дългосрочен план е прогнозата пък на доц. д-р Григор Сарийски. Според него с последните промени в Закона за потребителския кредит все повече хора ще предпочетат да сменят банката, от която да използват кредитен ресурс, защото вече ще могат да погасят задълженията си без такса или глоба. Ще продължи и процесът на сливане на банки, тъй като големият дял от печалби е концентриран в няколко институции – 3 банки държат четири пети от нея, докато при останалите рентабилността е основен проблем.

За неравенствата в достъпа до банково кредитиране на фирмите говориха главните асистенти от Института Ивайло Янков и Борис Гюров. Основният им извод е, че финансовата задлъжнялост на фирмите в страната се превръща все повече в бреме за икономическото развитие и бизнеса.