"От Батак съм чичо. Чувал ли си за Батак?"

От три години насам на всеки 17 май Българската православна църква почита новомъчениците от Баташкото клане, извършено след разгрома на Априлското въстание през 1876 година.

Историята е запазила само някои от имената на мъчениците от Батак - зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, както и Иван, Илия и други.

Сред известните имена на Новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, на седем монахини и на една мирянка.

Баташкото клане е български национален символ. Снимките и картините от заличаването на родопското градче от османците през XIX век, по време на Априлското въстание, са не само в научни издания, туристически проспекти, но и от поколения насам в учебниците по история.

То е извършено от турския башибозук, състоящ се главно от помаци от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

Според различни оценки, между 1750 и 5000 души от селото са избити, като българските жертви в цяла България са между 25 хил. и 40 хил.

Клането е описано покъртително в стихотворението "Възпоменания от Батак" на патриарха на българската литература Иван Вазов, в което малко дете, останало сираче, разказва за преживените ужаси.

Има и друга подробност за намесата на чорбаджийска ръка, за която в последните години все по-открито се заговори. Тя е описана подробно в Записките на Захари Стоянов.

Преди няколко години германец и българка - Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет, се заеха да докажат, че "Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо". Акцията им бе представена като научен проект.

Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция.

Още снимки можете да видите ТУК