На 99 години той се научил да работи с комютър и издал книга

Александър Имич живее в Ню Йорк, в апартамент с изглед към река Хъдсън. Той е най-възрастният мъж в света и само преди ден навърши 111 години.

Крехкият старец е полегнал в разтегаем стол, ръцете му са бледи и с изпъкнали вени по тях. Изглежда изтощен, но върти енергично очи и често се усмихва, щръкнали бакенбарди и немирна коса, пише "24 часа". И на тази възраст енергията явно не го напуска, а умът му е съвсем бистър.

Имич отпразнува с малко закъснение 111-ия си рожден ден с приятели и шоколадова торта в началото на май, тъй като на самия ден бе в болница заради падане вкъщи.

“Не съм се замислял за новото си положение - шегува се той. - Честно казано, никога не съм си представял, че ще доживея до такава възраст.”

Имич оглави групата на мъжете суперстолетници, тези, които са над 110 години, в класацията на Изследователската група по геронтология в щата Калифорния, САЩ. 66 жени по света обаче са по-възрастни от него. Най-възрастна е 116-годишната японка Мисао Окава.

Александър Имич бил бебе на 10 месеца, когато братята Райт осъществили полета на пилот със самолет. Той си спомня появата на първия автомобил в родния му град, боевете с болшевиките в полско-съветската война, бягството от холокоста и оцеляването в съветски лагер от системата ГУЛаг. След това емигрирал в САЩ. На 92 години се научава да работи на компютър и издава книга.

Имич е роден през 1903 г. в заможно еврейско семейство в градчето Ченстохова в Южна Полша. Градът е известен с чудотворната икона “Черната Мадона”, намираща се в Ясногурския манастир. Разказва, че през 1918 година бил 15-годишен ученик, когато заедно с момчетата от класа се присъединил към полските сили за самоотбрана срещу болшевиките. По-големият му брат бил инструктор в автомобилна част, така че Александър се научил да кара камиони за полската армия. И правил това, докато болшевиките били изтласкани, а момчетата се върнали в училище.

Бащата на Александър имал бизнес, като се занимавал с декорации. Именно той построил първата бетонна писта край града, на която тренирали авиатори ентусиасти.

Александър мечтаел да стане капитан в полската флота, но му било заявено, че това е невъзможна кариера за един евреин. “Затова реших да стана зоолог и да обикалям из екзотични страни в Африка.”

Тъй като не можал да си намери академична работа в областта на зоологията обаче, започнал да се занимава с химия. В началото на 30-те години на миналия век Имич се запалил по полския медиум Матилда - вдовица на лекар, която ставала все по-известна със сеанси, на които викала мъртвите.

Самият Александър участвал в многобройни и необясними “срещи” с паранормалното,

които описал подробно в статия в германско научно списание през 1932 г. Продължил да се занимава с паранормалното и описал всички случки в антология, която издал в САЩ на преклонна възраст през 1995 г.

Попитан за тайната на дълголетието му, Имич дава нестандартен отговор - с жена му нямат деца. “Може би това е помогнало”, смята той. Към това Александър прибавя добрите гени, които е наследил, и това, че много години се е занимавал с атлетика. “Бях гимнастик, много добър в бягането и в скоковете”, спомня си той. Пушел, но се отказал от цигарите преди много години, никога не е пил алкохол. Освен това подчертава, че никога не е прекалявал с храната, но не се лишава обаче от шоколад и сладолед, има особена слабост към тях.