Учени най-накрая откриха тайната на мързела

Всички сме се питали, защо ни мързи толкова. Някои по-често, други - рядко, но никой нямаше отговор на този въпрос...до сега!

Еволюцията е пригодила мозъците и телата ни да отвръщат положително на естествените възнаграждения – храна, секс, даже тренировки, пише сп. Обекти.

Удоволствието, което изпитваме, идва предимно от допаминовата система в мозъка ни, която предава тези съобщения към цялото тяло и в крайна сметка служи, за да подсигури оцеляването на вида ни.

За много хора удоволствието от упражненията може да стане толкова пристрастяващо, колкото храната и секса. Но въпреки, че всички искаме храна и секс, много хора имат проблем с желанието за физическа активност, въпреки че играе важна биологична роля.

 Учени, провеждали изследвания върху мишки, са открили интересна генетична зависимост. След като разделили мишките на две групи – такива, които избирали да бягат на колелото повече и такива, които решавали да не тичат толкова – разликата била очевидна в потомството им. След  10 поколения бягащите мишки тичали на колелото 75% по-често от другата група, а след  16 поколения те пробягвали по 7 мили на ден в сравнение с обичайните 4 мили.

Изглежда мотивацията им за физическа активност е била генетична. Всички наследяваме от родителите си гени, които играят ключова роля в развитието на мозъка ни – някои от тях могат да ни накарат да копнеем за активност. Мозъците на бягащите мишки имали по-голяма допаминова система и зони, които отговарят за мотивацията и възнаграждението. Те изпитват нужда от активност. В противен случай мозъците им реагират като на наркотично зависими, които са лишени от кокаин или никотин. Те са генетично пристрастени към бягането.

Наследяваме гени, свързани с различни черти на характера – от импулсивност до склонност към отлагане, работна етика и чист мързел. И се оказва, че мързелът за физическа дейност може да е свързан с „ген на излежаването” – или по-скоро на мутация в нормален ген, който регулира степента на активност. Този ген е отговорен за един определен тип допаминов рецептор. Без него ще предпочитате да си седите и да вършите по-малко работа от тези, които имат правилно функциониращ ген.

Истината е, че желанието да сте активни може да не зависи изцяло от вас, но има и множество възншни фактори, които играят роля в това. Което значи, че не сте обречени на мързелив живот. Въпреки че промените може да са много трудни за някои, знанието е сила. Ако мислите, че сте генетично мързеливи, станете от дивана и се борете с ДНК-то си. Накрая мозъкът ви ще ви възнагради.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен