Трябва ни ербап премиер, който да каже - без платени здравни осигуровки, няма прегледи, коментира д-р Жорж Пелев

Доктор Жорж Пелев е завеждащ АГ отделението в МБАЛ "Пловдив". До 13-и юни той и колегите му акушер-гинеколози преглеждат и консултират безплатно пациентки. Д-р Пелев даде интервю за читателите на Plovdivutre.bg.

- Д-р Пелев, прегледът при гинеколог като че ли не е сред любимите занимания на българката. Така ли е?

- Щом е безплатно, идва и се преглежда, особено ако не си е внесла здравните осигуровки. Чакането при личния лекар и липсата на направления често ограничават жената да отиде при специалист. Целта на тези профилактични прегледи е да се премахне бариерата пред българката, за да може директно да дойде и тази, която има интерес от собственото си здраве, да бъде прегледана и насочена.

- В доста европейски страни профилактичните прегледи са задължителни и ако не ги уважаваш, те глобяват. Какво мислите за това?

- Прегледите у нас също са задължителни за здравноосигурените. Веднъж годишно всеки подлежи на профилактика. Това, че човек не го прави, си е негова грижа.

- Но ако има финансова глоба?

- Няма как да има глоба, засега. Ако трябва да глобяваме, трябва да го правим за толкова работи, че няма да ни стигнат възнагражденията за неспазване на редица закони, които са гласувани, но не се изпълняват.

- Напоследък излизат стряскащи статистики: на ден умират по две жени от рак на шийката на матката, всяка осма е с рак на гърдата...Увеличават ли се случаите на раково болни у нас?

- Фрапантно завишаване на заболеваемостта от онкологични заболявания няма. Това, че по-рано диагностицираме по-голям брой случаи на предракови и начални ракови състояния, е друго. Но да се казва, че има епидемия от онкологични заболявания е всяване на паника. Друга е темата, че много хора не си обръщат внимание и идват в по-късни фази на заболяването, когато често и ние сме безпомощни и започва действителната трагедия. По отношение рака на шийката на матката, рака на тялото на матката и рака на яйчниците статистиката не се променя. Няма сериозно завишаване на честотата на тези заболявания.

- Само след гинекологичен преглед ли може да се открият тези видове рак? Или има симптоми, които да подскажат на жената, че нещо се случва?

- Неприятното е, че много от тези заболявания протичат без симптоми. Затова са необходими прегледи, особено рака на шийката на матката и рака на яйчника. Там нещата протичат скрито до един момент, когато изчерпват и нашите възможности за лечение.

- Пловдив къде се нарежда по брой раково болни пациенти?

- Отвреме-навреме се появяват бомбастични статистики. Не знам кой и с каква цел ги прави, да стряскат хората, може би. Как всеки ден умирали две жени от рак на шийката на матката. Не е така. В България статистиката не е точна. Поради т.н. клинични пътеки, където много неща се изкривяват. Реалната картина на заболеваемостта не можем да я прецизираме, защото често се измислят разни болести.

- Модата раждане секцио отмина ли?

- Не и няма да мине скоро.

- Защо? Бъдещите майки се страхуват от естественото раждане или има други причини?

- Много са факторите, които повлияха на това явление в България. Това е и световна тенденция. Даде се свобода на бъдещите майки да избират как да раждат, което не е регламентирано законово. Но е на принципа: Аз искам да ми направите секцио, иначе ще отида някъде другаде. Това води до завишаване честотата на цезаровото сечение. Освен това, едно секцио води до следващо. Ние сега търпим последиците от вълната от първото секцио преди години. Друго, което касае управлението на държавата, Министерството на здравеопазването - няма контрол върху майчиното и детско здравеопазване. Има реални болници, където честотата на цезаровото сечение стига 50%. Малки болници, с 200-250 раждания. Това е в резултат и на друго - за един доктор е много по-лесно като време и ангажираност да отиде да направи на една жена цезарово сечение, отколкото да стои и търпеливо да проведе едно нормално раждане, което продължава 8-10 часа. Много лекари, не е хубаво да се казва, но не са добре квалифицирани във воденето на нормалното раждане. В същото време усложненията от цезарово сечение, явни и скрити, са много повече и много по-страшни. Бъдещите майки не си дават сметка, че това е една коремна операция с висок риск и че те могат да търпят последици за това.

- Колко излиза съхраняването на стволови клетки?

- Това вече е рутинна дейност. Правят го хора с финансови възможности. Излиза около 4-5 лева. Зависи от това дали е само стволови клетки или и пъпна връв, за колко години се съхраняват и т.н.

- Имали ли сте родилки със СПИН?

- Да, преди години. Скоро не се е появявала, но и ние не знаем. Защото изследването за СПИН не е задължително. За сифилис проверяваме задължително, а той е нещо като хрема. Но за СПИН никой не може да накара пациентката да се изследва.

- Това крие рискове?

- Крие, но ние не можем да задължим бъдещата майка да се изследва. Законът би трябвало да се промени.

- Ваши колеги отскачат на съботно-неделни дежурства в европейски болници. Акушер-гинеколозите правят ли го?

- Не съм чул. Има случаи на анестезиолози, които прилагат тази схема. Но може да дойде времето и на гинеколозите. Тогава обаче не знам тук кой ще дойде. Защото на много места, включително в окръжни болници, дежурства в АГ отделения, които са високо рискови, се поемат от стажанти и специализанти. И то в райони около Пловдив. Никой не иска да работи клинично акушерство, защото е високо рисково, притесняват те, тормозят те. Всеки иска да вземе специалност и да отвори кабинет, чекмеджето да играе и това е. А тук да работи, да оперира, мераклиите са малко и още по-малко ще стават, ако така я кара държавата.

- Всичко опира до пари?

- И организация. Не е нормално тук всеки ден да се появява по една частна болница. Това е разпиляване на държавен ресурс. В коя държава здравноосигурителната каса плаща на частните болници? Къде го има това?

- За пациента е важно къде се чувства добре. Казва си, че там е модерно, чисто, персоналът е учтив. 

- За по-модерно и по-чисто, не знам. Пациентът гледа болницата отвън, дали стъклата са лъскави. Съдържанието обаче вътре какво е, не знае – кадрите, техниката. Той отива там, защото може да си плати. Докато тук идва и не си плаща, даже и осигуровките. Ако дойдете вечер ще видите, че този народ се преглежда, ще видите т.н. лъжливо-спешни пациенти. Докторите ги приемат, защото ги е страх случайно да не изтърват нещо. Ако отиде в частна болница, ще бъде изгонен. Въпреки, че законът казва, че държавните и частни болници са равнопоставени. Нищо такова няма.

- През последните дни Спешната помощ отново стана основна тема. Толкова тежко ли е болна?

- Цялото здравеопазване е много болно. Това е елемент от болестта. Много фактори са натрупани, за да се стигне дотук. Не може едно министерство да каже, че не знае проблемите на Спешна помощ в София. Не знаели колко пари получават. То е смешно. Нещата в Спешната помощ са зарязани отвсякъде. Не е толкова просто, дайте да увеличим заплатите на докторите и проблемът ще се реши. Не е така. Хайде, ще им направим заплатите 2000 лева, примерно. Този доктор обаче е сам. Той трябва да има линейка, която да е оборудвана. Трябва да има сестра с него, която също трябва да е заплатена. Тази линейка трябва да се управлява от шофьор. Хайде, ще купите нови линейки, но откъде ще се намерят шофьори? В момента те са изключително дефицитни. Предлагат им се по 1500-2000 евро от фирми, за да могат да ги ползват за международен транспорт. Този човек за 300 лева ли ще го накарате да работи в Бърза помощ? Няма да стане. Ситуацията е трагично-печална. От министъра нищо не зависи. Зависи от друг министър – той се казва финансов. От здравния зависи организацията. В България трябва да се извърши една много жестока реформа на болничното здравеопазване, но това е политически въпрос. Второ, да се накарат около 2 милиона души да си плащат осигуровките. Ако има един ербап министър-председател, независимо как се казва той и от коя партия е, да застане и да каже, че от утре българските болници спират преглеждането на неосигурени пациенти. Ще има опашка за плащане на осигуровки и ще се напълни касата. Но идват пак някакви избори.