Какво е нужно да правят православните християни в този ден?

Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии. В някои краища на страната я наричат Спасовска задушница, Русалско или Спасовско одуше.

В църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".

На този ден православните християни отиват рано в храма и в началото на богослужението записват имената на своите починали близки, защото Църквата поменава своите чеда не само общо, но и поименно. Пишат се само малките имена с някои кратки указания, като „новопреставлен" за починали преди по-малко от 40 дена, „младенец" за деца до 7 години, „отрок" или „отроковица" за деца от 7 до 16 години.

В храма може да се занесе храна, която се подрежда на специални маси и след прочитането на съответните молитви се раздава на присъстващите и се оставя в храма за помен и упокоение душата на починалия. Най-простата и разпространена жертва са запалените свещи, които се поставят върху специални свещници с малко разпятие в единия край.

След богослужението православните християни отиват на гробищата. Гробът е мястото за бъдещето Възкресение и трябва да се поддържа чист, подреден, украсен с цветя. Трябва да се внимава кръстът на гроба да е в добър вид и изправен. На гроба е добре да се запали свещ или кандило. При възможност да се помоли свещеник да отслужи кратка заупокойна служба на гроба. Да поседим мълчешком, да си спомним за нашия близък с любов, да се помолим Бог да прости всичките му грехове и да упокои душата му. Не подобава нито да се яде и да се пие на гроба, нито да се оставя храна там, та да се осквернява гробът от кучета.

Ако наши близки са умрели некръстени, Църквата не може да ги поменава по време на богослужение, но за тях можем да се молим сами, както у дома, така и на гроба.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

Характерно и различно от другите задушници е, че на тази жените подобно на Великден отново боядисват червени яйца. (На места това се случва още на Спасовден) и в подавката има череши, освен характерното варено жито и хляб - украсен с кръст или начертан с нещо остро.

Рано сутрин след изгрев слънце или следобед преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат за да не я смутят. Нашите предци нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става след като първи "опитат" от черешите покойниците.

На следващия ден, неделя, е Петдесетница - петдесети ден от Великден и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се за деня, в който е създадена Христовата църква.

През 2014 година се пада на 7 юни. А Петровите пости започват след една седмица - на 15 юни.

В една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни Заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.