СНИМКИ: Сексуалните пози на места са една смешка, някои ще ги разберат, други не, споделя художникът

Известният художник Анри Кулев гостува в галерия "Възраждане" в Пловдив. На изложбата "Вести от бивша Гърция" и "Записки от харема" може да се усмихнете до 23 юни. Прочутите комикси са публикувани във вестник Преса. Голите и провокативни рисунки, на пръв поглед, заковават зрителя. "Блазни ме думата изкуство, те са акварел и въпреки откритите на места сексуални пози, са едно намигане, една смешка", споделя в интервю за читателите на Plovdivutre.bg Анри Кулев. Той е режисьор и продуцент на игрални, анимационни и документални филми. Преподавател е по анимационна режисура.

- Защо "Вести от бивша Гърция" и "Записки от харема"? Заглавието на изложбата и комиксите са провокативни. Не е ли доста смело?

- Смело за кой, за еснафа – българин?

- Да.

- Сигурно е така и зрителят ще покаже отношението си и това дали ще разбере картинките. Започна от в-к Преса. Преди две години имах разговори с главния редактор Тошо Тошев и продължението беше да правя серия от такива комикси. Идеята е да се вкара малко еротика, малко политика, за да може да се гледа с усмивка. Това не е конкретната политика, примерно голи хора с имена. Най-общо казано идеята е за политика в еротиката, секса. Така се появиха тези картинки, които на пръв поглед изглеждат много провокативни и голи. Блазни ме думата изкуство, те са акварел и въпреки откритите на места сексуални пози са едно намигане към зрителя, една смешка. Разбира се, че има различни хора, има и пуритани, както и по-разкрепостени. Едни могат да гледат, други не. Зависи от възпитанието, от възрастта...

- Докато рисувате, имате ли в главата си конкретни образи на политици?

- Не. Аз не съм привърженик на конкретното политическото животописване, такова каквото го има във вестниците. Мисля си, че карикатурата е изкуство на внушението, на намеците, на подхвърлената смешка, на езоповския език. Това, че ти трябва да кажеш нещо, а да се сети някой друг, това е интелектуална дейност. А не нарисуван с портретна прилика Бойко Борисов, който тегли ушите, или изобразен с конкретна прилика Станишев. Тази работа не ме занимава и не мисля, че е изкуство, а политически подигравки.

- А защо харемът?

- Намирането на темата за този вид комикси е дълга история. Едната серия беше "Вести от бивша Гърция", за да се слезе надолу в епохата и да се направят смешки с тогавашната илюзия за демокрация. Същото е и със "Записки от харема". Еротиката трябва да има конкретни точки, на които да се опира, и затова заглавието подпомага, подхвърля, добавя. Серията, която излиза в момента, се нарича "Пиратски софтуер". Отново е с илюзия за всичко – и за мекия софтуер, и за смешката на пиратството. Това е смисълът и на на показаното тук – с малко еротика и малко политика да внуша усмивка на хората.

- Само толкова, само усмивка?

- Не повече. А какво трябва да направя? Да изяде вестника от злоба ли? На тази България, където политиците успяха да внушат такава люта ненавист на човека срещу човека, че се объркаха всички какво трябва да се направи.

- Може ли да се търси общо между конкретна гола рисунка и сцена от нашия парламент, например?

- Не, няма нищо общо. Аз, по принцип, би трябвало да уважавам институциите, като всеки демократично настроен. Моето стига дотам, че да не слизам под дрехите им. Тези мои рисунки нямат нищо общо с политиците. Не уважавам обаче небалансираните им и неточни изказвания, омразата им, тази срещу народа си и много неща не харесвам, но това не значи, че трябва да се занимавам с телата им, има кой да го прави.

- Спирани ли са ваши рисунки? Преди това са публикувани и във в-к “24 часа”. Имало ли е обидени?

- Не, обидени ни най-малко. Винаги има опасност от този тип обаждания, от възрастни жени или хора-пуритани или такива, които ненанавиждат голото тяло. За тях това е срамотия, порнография. Предполагам, че този тип хора по-рано пишеха писма, сега се обаждат по телефоните. Не може без тях. Когато човек не влезе в контекста на нещата, а само мрази, е обидно. Да кажа, че са сваляни, не мога. Нито Гочева 15 години в “24 часа”, нито сега Тошев в Преса. Сега знам, че казвайки го, още утре ще свалят картинките, защото ще се обади някой, но досега не се е случвало. Няма я старата политическа цензура, когато някой се обажда и картинката изчезва.

- Сигурно в карикатурите ви са се разпознавали герои?

- Не мисля, прекалено абстрактни са, за да се разпознае герой. Кой ще се разпознае в този текст? Работата е в играта, в смешката, в разбирането.