Или как си отива любовта?

Тъй чувствителна е любовта – и здрава, и крехка, като кристална чаша. Как да пием от нея до дъно ако ръцете ни са припряни, гласът - остър, а очите – празни? От невнимание ще се счупи, от несъвместимата вибрация ще се напука, а в началото дори може да не видим пукнатината. Нахлуе ли обаче студенината, ще я усетим.

Не става изведнъж, бавно и безжалостно се разширява. Надига се като инстинкт за самосъхранение, само че на егото или фалша. Какво да правим? Да й сложим лепенка? Да й попеем? Да я поукрасим и поизрежем? Да си купим нова? Как да спрем изтичането на тази най-важна жизнена енергия?
Отговорът не е в спирането, а в изливането!  

Излъчвайте като вълшебници или трансформатори това, което си мислите, че ви липсва! По този начин чашата ще се превърне в тръба или непресекващ поток и постоянно ще се къпем в него, защото от нас извира! В случая „счупеното носи щастие“, защото е отворило повече място, защото „чистият път“ е в приемането или отказа от съпротива. Така може да се използва вълната и да се тръгне в противоположната посока – към запълване на празнината...

Би било много опростено да търсим причината единствено в страха или незнанието.  Гордостта също ни изиграва немалка шега, а истината е сбора или съвместното действие и на трите.

„Всичко е близко, всичко е наше“, когато имаме своя цел – нещо, заради което да скачаме сутрин от леглото с радостно нетърпение. Открива ни се с яснота, честност и доверие отвътре навън. Кой може с ръка на сърце да каже безрезервно, че е най-важният човек в своя живот и безкрайно много се обича!? И да го каже естествено, смирено, без излишества, без да заема роля? А нали това е предпоставка и за общите ни бъднини! Често сте чували да казват, че не можеш да обичаш някого, ако ти самият преди това не си се обикнал. 

Всъщност всички пътища водят към любовта, защо да се ограничаваме само с единия? Двупосочен е този процес, следователно това, което правите за някой друг все едно за себе си го правите! Просто намерете нещо или някой, който събужда подобни висши чувства у вас и ги проявявайте всеки ден, за да започнете да се отваряте все повече и повече... Не чакайте друг да поеме инициативата и да ви храни с това, от което имате нужда – покажете, споделете смело! Който не ви харесва – не Ви заслужава!

„Кога ще дойдеш ти? - Когато си отида и сетните ми стъпки отехтят далече?
Кога ще си със мен? – Когато те зазида сред четири стени самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш? – Когато в друго рамо притисната отмина с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш? – Когато видиш само, че губиш ме далечна, чужда, непозната?
Обичай ме сега, когато те обичам! Когато твоя съм – жадувай  ме, зови ме!
Сега простри ръце, когато ще дотичам! Че утре ще е късно и непоправимо...”
(Блага Димитрова)

Обръщам се към вас в стихове, защото те в концентриран вид представят дилемите и противоречията. Нещо повече, те ни въвеждат директно в ситуацията – така че да почувстваме и да се задействаме в посока към Центъра... с пълна откритост и постоянство.
Освен ако не искаме да наблюдаваме „толкова любов с адрес объркан”...
Обичайте се! Доставете си радостта да преоткривате в себе си любовта всеки ден, всеки час! И се оставете да потечете към света, така че да излъчвате Същността!

Източник: beu.bg