Творческа среща под наслов „ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ” се проведе днес в район „Северен” – съобщи кметът на района Ральо Ралев.

По повод 95 години от рождението на писателя гости на жителите на район „Северен” бяха Елена Хайтова – дъщеря на Николай Хайтов и съпругът й Никола Гигов.

От районната администрация присъстваха заместник-кметовете Лариса Кътова и Красимир Асенов.

Срещата се проведе в клуб на пенсионера „Надежда”, на ул.”Гонда вода” №1, където бяха представени новите им книги - „Крилете на дивия лес” на Елена Хайтова /това е нейната трета книга за баща й/ и „Вълчи балади” на автора Никола Гигов.

Срещата стартира с прочит на част от творчеството на Хайтов, в изпълнение на г-жа Дора Каванозова.

Дъщерята на Хайтов разказа за битката му да пазим чистия български език-народният, с родопски думи, които той използва в своето творчество като „ръчинки”, „устинки”, „ножинки”, „галям те”, с които успява да избяга от сивия, сухия език. Във връзка с това той издава своята книга „Вълшебното огледало”, която печели награда за публицистика.

Хайтов обича родното си село Яврово повече от всичко, а сега малките селца като неговото са изоставени, но от тях звучи хайтовия оптимизъм, хайтовото верую „Не продавайте къщите си на чужденци” – „Вашите деца, вашите внуци, сега са в чужбина, но помнете един ден те ще се върнат в родната си къща и ще кажат : къде е дядовата ракла, къде са бабините дрехи, къде е коренът, къде е бащиният праг, който никога не трябва да се забравя?”

Любовта на Николай Хайтов към родопската песен е толкова силна, че той си отива от този свят, съпроводен от песента на Валя Балканска, която отвежда неговия дух в космоса.

Словото, с което стреля писателят, попадне ли веднъж в сърцето на слушателя, той е завладян от него - това се показва и в екранизацията по неговия роман- филмът „Козият рог”, който се гледа на всички континенти и е преведен на 32 езика.

Николай Хайтов – боецът, отиде си от този свят, преодолял и участвал в много битки, но остави на нас да довършим една битка – да изровим заровената истина. Истината трябва да се извади на повърхността, така той извади и Капитан Петко Войвода. Николай Хайтов посвещава последните години от неговия живот на тази истина – да покаже къде са заровени костите на Левски, т.е. къде са препогребани, защото големият патриот Хайтов не може да си отиде от този свят, примирил се с истината, че Васил Левски е погребан там наблизо в позорните Софийски гробища, където се погребват самоубийци, и че не е имало юначни българи, които да го извадят, да го препогребат, да сложат костите му в църквата „Св. Петка Семерджийска”. Много опоненти и много привърженици има на тази тема. Въпреки всичко, преди три години се постави плоча на тази църква, защото фактите говорят за това, защото българският народ иска да има място, на което да се поклони, и защото Левски е казал, че иска гробът му да е в България. На плочата пише, че на това място, според народната памет и някои научни изследвания е доказано, че костите на Левски са там и голяма част от българския народ се стича точно там, за да постави цвете.

Хайтовият оптимизъм е безграничен, той ни учи да виждаме във всичко само хубавото, защото „хубост ако няма, този свят за какво ти е?”

Елена Хайтова завърши с балада за Николай Хайтов, написана от Никола Гигов :

„Не вярвайте, че в гроба аз лежа, ковчега си превърнах в бяла маса, и словото до знамето държа, и Левски ме покри със звездно расо. Говорих вече с гроба на Васил, и с Левски ви изпращаме надежда, България над бездната виси, но небесата в нея се оглеждат. Не може да умре един народ, когато от подземията никнат най-лудите глави и търсят брод, заложили за свобода главите си. Възкръсвам като моя Кози рог и с гайдите ще озаря небето, в самите нас, е българския бог, и Левски пее, та сърцата светят.”

Елена Хайтова получи много поздравления, цветя и пожелания за бъдещи творчески успехи, а на пенсионерите, присъстващи на срещата бяха раздадени последните произведения на двамата автори.