Обявяването на имуществото на публичните лица е параван, зад който се крият неработещи институции

Всяка година по това време медиите заливат обществото с информация за имотното състояние на публичните лица. Придобити имоти и коли, натрупани спестявания, дадени или получени заеми - изобилие от числа, целящи да покажат, че всичко, което имат политиците ни, е на показ. Реалността, разбира се, не е такава, но сеирът си е сеир. Било то и кратък. 

Публикуването на имотните декларации не е просто повод за нездраво любопитство към парите на политиците. Замислено като превенция срещу злоупотреби и гаранция за чисти ръце в политиката, то се е изродило в една парадна публичност, зад която всъщност се крият неработещи институции. Внимателният прочит на закона за публичност на имуществото на публичните лица и прегледът на последиците от тези проверки през годините показват, че липсата на резултати съвсем не е случайна. 

Декларациите - пълни с грешки 
Направо не е за вярване колко трудно се оказва попълването на относително проста декларация за придобитите през годината имоти и средства. Години наред публичните лица, голяма част от които се въртят във властта от мандат на мандат, така и не се научиха да попълват тези графи. Декларациите изобилстват от видими с невъоръжено око грешки. Сред най-често бърканите графи е тази за придобити имоти, като тук редовно се посочват всички притежавани имущества вместо придобитите през годината. Същият проблем съществува и при наличните спестявания. Едни политици декларират само спестеното през годината, други вписват всички налични спестявания. Пълна мъгла е какво точно декларират публичните лица в графа "трудови доходи извън заеманата длъжност". Тук редовно се вписва заплатата от заеманата длъжност вместо полученото извън нея. Тези системни грешки показват неразбиране на декларациите и незнание какво точно подлежи на деклариране. 

Масовите грешки затрудняват проследяването на имотното състояние и често водят до напълно неверни обобщения. Липсата на последици от подаването на грешни данни дава възможност на политиците да се измъкват с трудни за проверка обяснения от рода на "не знаех", "всъщност съм декларирал нещо, което не трябва да се декларира", "забравил съм за взет заем" и т.н., и т.н. Извън чистите грешки в декларациите има и съвсем неслучайни пропуски. Някак си е трудно да забравиш, че си се сдобил с части от 16 имота, какъвто бе случаят с фамозния ексдепутат на ГЕРБ Даниел Георгиев. 

По-интересно е какво се случва с тези случайни и неслучайни разминавания в декларациите. Всъщност това е далеч по-важна тема от самото обявяване на наличните имущества. Практиката и на Сметната палата, и на НАП показва, че наличният механизъм за проверка на лицата с установени несъответствия не работи. 

Малко числа за онагледяване на картината. За 2013 г. Сметната палата е установила несъответствие в декларираното имотно състояние при 152 лица, през 2012 г. разминаванията са още повече - 291 случая на несъответствие, през 2011 г. - 167, през 2010 г. - 263. По закон всички лица с установено несъответствие се подават на НАП за извършване на проверка и евентуална данъчна ревизия. Списъците с лица, при които е открито несъответствие, се пращат и на ДАНС. Какво точно върши ДАНС по декларациите, не е ясно, защото задължение за подаване на обратна и публична информация за резултата от проверките е вменено само на НАП. 

Извършването на проверка от НАП и евентуално ревизия всъщност е неработещ механизъм при огромна част от установяваните случаи на несъответствие. Така например списъците на Сметната палата за лицата с разминавания в декларациите изобилстват от имена на публични фигури, забравили да декларират придобиване на дялове във фирми - свои или на семейната си половинка. Подобен пропуск всъщност би следвало да се проверява не от НАП, а от друга комисия - за конфликт на интереси, защото в огромната си част новопридобити фирми забравят да декларират кметове, които са и възложители на обществени поръчки. Да не говорим, че наличието на фирма е основание за отстраняване от кметския пост заради непозволено упражняване на търговска дейност. При подобен пропуск в декларацията НАП няма какво друго да свърши, освен да провери дали съответната "забравена" фирма си е плащала изрядно дължимите осигуровки и данъци. Това е фундаментален пропуск на закона, който води до пилеене на ресурси от страна на НАП в проверки със съмнителна полза и липса на действия от страна на други органи в държавата. 

Скромен резултат дават и проверките на НАП при пропуски в декларираното имущество и последващото засичане на цената на имотите с придобитите доходи. Тези проверки по принцип не са много обещаващи. Трябва да си доста объркан или самозабравил се, за да пазаруваш открито скъпи имоти, докато си във властта, но има и такива случаи (справка: бившият министър Цветан Цветанов). Тук има много начини да се избегне публичност или да се докажат необходимите доходи - като ползване на подставени лица, сключване на сделки на занижени цени, дарения и т.н. Хубавото при тези проверки е, че те са свързани с доказване на доходи и водят до пълен преглед на наличните средства през годините, включително и банковите влогове. Макар и изключително рядко, тук НАП установява впечатляващи задължения към хазната. Така например след най-крупните ревизионни актове е акт за установени допълнителни задължения на стойност 254 541 лв. на зам.-кмета на Балчик Митко Петров. Според данните на Сметната палата актът се обжалва и не е влязъл в сила, но сумата е респектираща - това са допълнителни задължения, които зам.-кметът трябва да плати по проверка на подадена декларация за 2011 г. За физическо лице натрупването на такава сума за неплатени данъци и осигуровки е главозамайващо. С впечатляваща сума по ревизионен акт е и бившият зам.-кмет на Тетевен Николай Недков, при който НАП установи задължения в размер на 185 983 лв. Подобни случаи са показателни, че действията на държавата не могат да се изчерпват само с данъчна ревизия. Не е работа на НАП да установява как публични лица със скромни официални доходи са се сдобили с такива космически суми. Тук топката е в полето на други институции, за голяма част от които се питаме с какво всъщност се занимават. 

Най-голямата пробойна в декларациите за публичност и в реда за извършване на проверки е декларирането на спестяванията. Декларираните налични средства в кеш няма как да бъдат проверени. Малко известен факт е, че

Сметната палата няма как да провери и декларираните банкови влогове 
В момента няма никаква гаранция, че декларираните от публични лица спестявания в банки са реални. Сметната палата няма право да иска информация от банките за тези сметки заради наличието на банкова тайна, тоест тази графа изобщо не подлежи на проверка за несъответствие от палатата. До засичане на банковите сметки се стига само при установен друг пропуск в декларацията и подаване на документацията за проверка в НАП. Така излиза, че дребните грешки в декларациите всъщност са единствена възможност за реална проверка на доходите. 

Това не е просто пропуск в закона - това е огромна дупка, в която потъва всякаква претенция за публичност на имотното състояние. Ако всеки може да декларира каквито си иска банкови влогове, които не подлежат на проверка, цялата декларация става безпредметна. Това ясно се видя при случая с депутата на ДПС Христо Бисеров. До разкриването отвън на недекларирани от него банкови сметки Христо Бисеров бе напълно изряден спрямо Закона за публичност на имуществото. Той не фигурира в нито един списък на Сметната палата за установено несъответствие в декларацията и това не е случайно - Сметната палата просто няма как да установи наличието на недекларирани сметки. Толкоз. 

Трудно е да се повярва, че това са невинни пропуски в закона. Нищо освен нежеланието не пречи декларацията да бъде доработена и да е изрично ясно какво следва да се вписва в нея, със съответните санкции за погрешно подадени данни. Прехвърлянето на цялата отговорност по контрол върху декларациите на НАП пък всъщност представлява отказ от действие. Този отказ ни струва скъпо. Зад огромна част от скромните декларации всъщност се крият преяли с власт феодали, от които зависим пряко. Привидната публичност при неработеща държава няма да ни помогне да се отървем от тях.