Вестниците в Понеделник, 23 юни

Одържавяват КТБ, отварят я на 21 юли


24 часа
Корпоративна търговска банка ще бъде одържавена и отвори отново на 21 юли в 9 ч, стана ясно днес.
В петък управителят на БНБ Иван Искров съобщи, че КТБ е поставена под специален надзор, след като е постъпило такова искане от самата банка поради опасност от неплатежоспособност.
Според Закона за кредитните институции при такъв надзор БНБ може да разпореди принудително увеличаване на капитала и да посочи кой да придобие новите акции.
Вчера от Централната банка съобщиха, че с цел запазване на дейността на КТБ при нейното оздравяване БНБ заедно с правителството ще предприеме действия за увеличаване на капитала .


КТБ: Потребителските въпроси и отговори
Капитал дейли
Защото банката не е обявена във фалит. Тя е временно затворена с ограничаване или спиране изцяло на дейността й. Гаранцията по депозитите се задейства в случай на фалит на банка. Гарантират се влоговете в левове и в чуждестранна валута. Фондът покрива пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв.


КТБ става държавна
Стандарт
КТБ става държавна. Новият й собственик ще бъде Българската банка за развитие. Пари в затворения трезор ще налее и Фондът за гарантиране на влоговете. Решението за това бе обявено вчера от БНБ. Управата на Централната банка реши да отпише целия капитал на досегашните акционери и да отнеме напълно техните права. Това се отнася за "Бромак" ЕООД, зад което стои Цветан Василев с 50,66% от акциите на банката, "Бългериан Акуизишън къмпани" със седалище в Люксембург (30,35%) и руската "Внешторг банк" (ВТБ) с 9,9%. Мярката важи и за "Креди Агрикол" България, която съвсем наскоро стана 100% собственост на КТБ. Дъщерното дружество също е поставено под особен надзор, а в него влязоха квестори. "Искаме хората да са спокойни за парите си и за цялостното състояние на българската банкова система", казаха за "Стандарт" от БНБ. Оттам съобщиха още, че гишетата на двете банки ще бъдат отворени за клиенти на 21 юли.


Орешарски ексклузивно пред "24 часа": Това правителство е буфер
24 часа
Когато приех да бъда премиер, без да съм партиен лидер, поех много по-голям риск от страха да не бъда употребен. Това заявява в екслузивно интервю за в. 24 часа премиерът Пламен Орешарски.
"Оказа се, че това правителство е програмирано да бъде буфер между предходното и следващото", заявява Орешарски.
Той е категоричен, че нито един макроикономически и фисксален показател на държавата не е влошен спрямо миналата година. Няма опасност за банковата система, валутният борд е стабилен, категоричен е премиерът.
Според него, ако кабинетът бе приел исканията за увеличаване цените на тока с 20 до 40%, сега ситуацията щеше да е по-добра за енергетиката, но много по-лоша за домакинствата и бизнеса.


Държавата харчи по 24 000 000 лева дневно
Труд
Държавата и общините вече харчат средно по 24 млн. лева дневно, показва статистиката на Агенцията по обществени поръчки.
Това е с 800 000 лв. повече в сравнение с 2013 г. От началото на годината до сега са подписани 11 255 договора или по 65 средно на ден. Средната стойност на всеки един от тях е 369 613 лева.
Общо местната и централна власт са договорили за изхарчване близо 4,16 млрд. лева от началото на годината. За сравнение за цялата минала година са подписани договори за 8,47 млрд. лева, а през 2012 г. - за 5,72 млрд.


Румънска тапа на "Маказа"
Стандарт
Хиляди румънци блокираха "Маказа" на път за Гърция. И от двете страни на границата с южната ни съседка в неделя се извиха километрични опашки от недоволни туристи. Причината за наплива се оказа масирана информационна кампания по румънските медии. В нея се казва, че това е най-краткият и удобен път до почивката на Бяло море. Само за едно денонощие през "Маказа" към Гърция са преминали над 13 000 автомобила, 80% от тях са били с румънска регистрация, отчетоха граничарите. В България пък за това време са влезли над 6 хиляди коли. Пунктът не е пригоден за такъв натоварен трафик, категорични са граничните полицаи. Срив в паспортната проверка на гръцка територия допълнително забавила преминаването.


Дъждовете качиха цените на зеленчуците
Монитор
За 8 дни вносните ябълки са свалили цените си по борсите почти наполовина от 0,98 лв./кг на 54 ст., сочи още статистиката. При бананите също има поевтиняване и то е със 17 ст. до 1,80 лв./кг, а портокалите падат от 1,08 лв./кг на 0,94 лв. Най-значителен спад на цените има при лимоните. За периода от 12 до 20 юни те поевтиняха на едро с почти левче до 1,39 лв./кг.


Доброволци и дарители се изправиха срещу бедствието
Сега
Гражданите се самоорганизираха и се втурнаха да помагат на пострадалите от потопа във Варна и Добрич. В квартал "Аспарухово" на доброволни начала през изминалите три дни работиха над 1000 младежи. Само за 24 часа чрез SMS на националния дарителски номер 17 777 бяха събрани над 600 хил. лв., а в цялата страна се организираха пунктове за събиране на помощи за пострадалите. Големи и малки фирми даряват храна, вода, лопати, ботуши, дрехи. Във Варна помагат и германски студенти от местния Медицински университет. Най-активен в организирането на доброволците е БЧК.


Пороите съсипаха четвърт от житото
Дума
Около 250 хил. дка от площите с пшеница са под вода след поройните дъждове. От тези ниви зърно няма да има, а процентните загуби и общото намаляване на добивите ще са около 20-25 на сто. Това заяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков вчера пред БНР. Той призова за пълна мобилизация на всичките около 8500 комбайна, които да приберат в кратък срок зърнената реколта. Според министъра след около седмица при нормални температури ще може да се влезе в посевите и да се прибира реколтата. Всичко това, което се случи напоследък, ще оскъпи продукцията, смята Греков, тъй като, освен че трябва да се прибере в много кратък срок, зърното ще трябва и да се изсуши.
След пороите в Добричко има опасност за полегналата пшеница. Класовете на около 20 на сто от посевите са забити в земята, съобщи директорът на Добруджанския земеделски институт доц. Иван Киряков.
Министър Греков каза още, че според него реколтата не е сериозно застрашена и намалението с до 25% на очакваните 5 млн. тона не е от важно значение за изхранването на населението на България. Но все пак това е загуба за българските земеделски производители, подчерта министърът. Трябва да се погрижим за това, което остава като продукция, която трябва да се прибере своевременно, допълни Греков. За съжаление голяма част от площите и земята до такава степен са наситени с вода - може би около седмица няма да могат да влязат комбайните, за да прибират реколта, изтъкна министърът. Действително очаквахме една много добра реколта, защото земеделските производители вложиха много усилия и средства, получиха навреме своите субсидии, грижиха се за посевите, но всичко това показва, че с природата трудно човек може да се пребори, каза проф. Греков.