Пациенти с миелоидна левкемия вече се радват на живот без лекарства

Вълшебният куршум" на Novartis - иматиниб, през 2001 г. отмени "смъртната присъда" на пациентите с хронична миелоидна левкемия (Ph+). Могат ли обаче учени, лекари и фармаколози да стигнат още по-далеч? И да преведат пациентите по пътя към излекуването - до нормален живот, без лекарства? Това обсъждаха топхематолози от Европа и Америка на сателитен симпозиум в рамките на 19-тия конгрес на Европейската асоциация по хематология (ЕHA) в Милано. А резултатите от клиничните проучвания са повече от обнадеждаващи.

"Вълшебният куршум" срещу рака вече се прицелва по-точно в сърцето на болестта. След "чудото" иматиниб, което бори хроничната миелоидна левкемия (ХМЛ), вече има второ поколение тирозин-киназни (ТК) инхибитори. Предимствата на един от тях - нилотиниб на Novartis, бяха представени на симпозиума в Милано, председателстван от светилото в хематологията проф. Микеле Бакарани от Университета в Болоня. Данни от клиничните проучвания ENEST сочат, че при пациенти, лекувани с нилотиниб, са постига по-рано и по-дълбок молекулярен отговор, отколкото при онези, които вземат иматиниб. А колкото по-бързо се постигне такъв, толкова по-малък е рискът да се създадат резистентни клетки. Второто поколение ТК-инхибитори показват тенденция за по-голяма средна преживяемост при болните. Те са и по-щадящи, защото, според проучванията,
рискът от странични ефекти е по-малък
обясни д-р Пиер Ланьовил от университетския център "МакГил" в Канада. Но какво води "вълшебният куршум" след себе си? Надежда за живот на пациентите с ХМЛ, само че без лекарства. Макар и не категорични, дотук данните от няколко проучвания, обхващащи пациенти от десетки страни, сочат, че средно около 40% от пациентите могат да спрат терапията и да живеят нормално, без болестта да се завърне. Това е не просто пробив в медицината и златен шанс за хората, а и глътка въздух за здравните каси. Защото, признават хематолозите, лечението на ХМЛ е скъпо. А благодарение на ефективността му пациентите стават все повече. Ако преди десетилетие болните масово са издъхвали 3 г. след диагнозата, днес те могат да живеят пълноценно 10, 15 или 25 г., уточняват лекарите. Затова и амбицията за спиране на лечението има и чисто финансово измерение. "За да се направи "голямата крачка" обаче, болните трябва да са минали поне 3-годишна терапия с ТК-инхибитори, да постигнат и поддържат молекулярен отговор от 4 лога (MR4) и да има възможност да бъдат редовно проследявани", застрахова се д-р Тимъти Хюс от Университета в Аделаида, Австралия. Добрата новина за БГ пациентите е, че в столичната Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ-ЕАД) е
единственият апарат на Балканите
с който се прави най-модерното проследяване на пациенти с ХМЛ. Началникът на Консултативно-диагностичния блок на СБАЛХЗ-ЕАД проф. Георги Балаценко обясни пред "Стандарт", че досега при тях вече са тествани над 500 проби с модерния апарат. "Преимуществата на новата платформа са, че използва само 200 микролитра кръв, което прави около 4-5 капки и резултатът се получава след 100 минути, и в рамките на следващия ден болният го научава. За съпоставка, за рутинно използваните "ръчни" молекулярни методи за проследяване, са необходими 10 мл кръв и 2 дни и половина, като манипулацията е изключително трудоемка. Новата система се използва на много малко места в Европа - Австрия, Испания, Франция. Така че в България сме сред пионерите", доволен е проф. Георги Балаценко.