Финансовата криза изправи през невъзможност съществуването на тима, което през последната година се превърна в агония

Ако някой си мисли, че проблемите на Нефтохимик започнаха през миналата или по-миналата година – жестоко се лъже. Те са на дневен от края на 90-те, когато мощния Нефтохим се отказа от издръжката на клуба.

Тогава в отбора играеха футболисти като Велиян Парушев, Благо Митрев, Митко Трендафилов, Станимир Димитров, Станчо Цонев, Росен Петров, Ганчо Евтимов, Веско Шулев, Илия Груев, Веско Петков, Данчо Господинов, Веско Бранимиров, Малин Орачев  и още много, които оставиха диря след себе си, а феновете, които два часа преди мач не оставяха свободно място на тогава 22 хилядния стадион Нефтохимик, знаеха наизуст целия състав, барабар с резервите. Защото от стадиона Левски, ЦСКА, Литекс и кой ли още не си тръгваха с пълни мрежи и наведени глави.

Та тогава започна първата криза. Нефтохим-а заведе дела, искаше да затвори стадиона, взе общежитието,  където живееха и се хранеха в хотелски условия както футболистите от първия отбор, така и юношите от школата, клубният автобус. След като това стана, издръжката на клуба се пое от тогавашния президент Христо Порточанов, който успя да задържи отбора почти на върха на вълната, докато дойде новият спонсор Петрол, а отборът се преименува на Нафтекс.

Така с вече новото си име тимът  просъществува до 2008-ма, когато след бараж с Видима Раковски не успя да влезе в „А“ група. Това направи толерираният Черноморец, който обаче на два пъти бе надигран през годината от тима воден тогава от Гочето. Последва по волята на собственика разформироване, а лиценза на тима бе даден на Черноморец Поморие, който се превърна в сателит на бургаския Черноморец.

И тогава се започна с ходенето по мъките. Най-напред отборът взе лиценза на  „Атлетик“ за „В“ група, а бургаската строителна фирма Евробилдинг стана основен спонсор на тима. С настъпилата през 2008-2099-та година голяма криза обаче, фирмата изнемогваше с издръжката на отбора и тогава със съдействието и на Общината, сегашният президент Николай Филипов пое управлението на клуба. Оттогава до днес той и неговият съдружник Валентин Каравълчев издържат отбора, но и те не успяват в това.

Все пак отборът премина в Б, а оттам и в А група през миналия сезон. През това време клубът се управляваше от Благо Митрев, който бе и Изпълнителен директор, и касиер, и администратор, понякога и треньор,  и шофьор когато се налагаше. И „нафтата“ въпреки малкия си ресурс успя да се задържи на повърхността.

През последната  година обаче, Общината, която отделяше сериозни суми годишно, абдикира от издръжката на клуба. През миналата година на няколко пъти се водиха разговори между представители на клуба и кмета Димитър Николов да се осигурят помещения на Лазур за администрацията на Нефтохимик, терени на стадион Черноморец за подготовка, за да се спестят разходи за пътуването всеки ден до Долно Езерово. Общината пое ангажимента и да поеме, като съакционер в Черноморец  разходите за ползването на стадион Лазур, където отборът да играе мачовете си в „А“ група… Но

Нищо от това не стана. Стигна се дотам, че кметът Николов, който направи немалко за отбора, бе нарочен за главен виновник за ситуацията в Нефтохимик. Неговата теза, че това е частен клуб, който трябва да се самоиздържа, не срещна разбиране от ръководителите и от феновете, които все още следваха отбора. Това беше през зимата. Тогава за пореден път президентът  Николай Филипов обяви, че спира издръжката на тима, но и този път не го направи. През годината пък с цел да получи някакви средства за издръжка от нафтата се разделиха с две от легендите си, които водиха отбора, а именно Антон Спасов и Станимир Димитров, и на тяхно място дойде Валери Дамянов и новият спонсор от Търговище.

През този период  името на тима бе споменавано много пъти по повод участие в мачове, които будят недоумение с резултатите постигнати в тях. Никой не обърна внимание. Едва когато след края на първенството от УЕФА поискаха обяснение за някои двубои, сред които и 4 на Нефтохимик,  от БФС обявиха, че ще разгледат въпросните случаи, подсказани от европейската централа.

И така със състав изграден от юноши, с почти предизвестен край на повечето от мачовете си, Нефтохимик успя да стигне до края на сезона, след като отдавна бе разбрал участта си. През паузата се направиха някои опити отново да се намерят пари за отбора, но шефовете на тима и тук удариха на камък, след като заявиха, че са получили отказ от повече от 80 бургаски фирми да станат спонсори на тима. В последния момент пропадна и последната искрица надежда породена от евентуалното сливане на Нефтохимик с Мастер, което до голяма степен щеше да реши проблема с финансирането.

И така днес най-титулованият клуб на Бургас (не най-старият) Нефтохимик отново е изправен пред възможността да прекрати съществуването си. Хубавото е, че поне школата на клуба остава и ще разчита на средствата заделени от Община Бургас в размер на 100 000 лева и издръжката на основния. Неприятното е, че факта със  заличаването на един такъв клуб, говори зле и за футболната култура на бургазлии. Защото благодарение на безразличието на хората от морския град, след като остана без стадион, без спонсор, без футболисти, Нефтохимик остава на практика и без отбор. Отбор, който се превърна в емблема на Бургас.

Положението с Черноморец е почти същото. Без пари, без играчи, без публика. Само с добри намерения.

А иначе в града има летище, пристанище, Нефтохим, силни фирми, банки, които биха могли да подпомагат футбола и спорта като цяло. Може би тук са необходими и подготвени хора, които за съжаление в Бургас ги няма. А примера на Лудогорец е жив и съвсем реален. Малък град, малък клуб, но с подготвени и ангажирани хора.

Може би и бургазлии трябва да погледнат малко по-нашироко около себе си, да възприемат някои вече създадени примери и като ги проучат да ги приложат в трудната и понякога съвсем необяснима действителност наречена Български  футбол.